Елена Перова ни прочете книгата на Соня Любомирски „Психологията на щастието“.
„Веднага след излизането на книгата читателите бяха възмутени, че Любомирски и колегите му получиха безвъзмездна помощ от милион долара за изследване на феномена на щастието и в резултат не откриха нищо революционно. Това възмущение напомняше масовата реакция на картината Черен квадрат на Малевич: „Какво лошо има в това? Всеки може да нарисува това!
И така, какво направиха Соня Любомирски и нейните колеги? В продължение на няколко години те изучават различни стратегии, които помагат на хората да станат по-щастливи (например да култивират благодарност, да вършат добри дела, да укрепват приятелствата) и да тестват дали тяхната ефективност се подкрепя от научни данни. Резултатът беше научно обоснована теория за щастието, която самата Любомирски нарича „теория на четиридесет процента“.
Нивото на щастие (или субективното усещане за благополучие) е устойчива характеристика, до голяма степен генетично предопределена. Всеки от нас има познати, за които можем да кажем, че животът е благосклонен към тях. Те обаче изобщо не изглеждат щастливи: напротив, често казват, че сякаш имат всичко, но няма щастие.
А всички познаваме хора от различен тип – оптимисти и доволни от живота, въпреки трудностите. Склонни сме да се надяваме, че в живота ще се случи нещо прекрасно, всичко ще се промени и ще дойде абсолютното щастие. Изследванията на Соня Любомирски обаче показват, че значими събития, не само положителни (голяма печалба), но и отрицателни (загуба на зрение, смърт на любим човек), променят нивото ни на щастие само за известно време. Четиридесетте процента, за които пише Любомирски, са онази част от чувството за щастие на индивида, която не е предопределена от наследствеността и не е свързана с обстоятелствата; тази част от щастието, на която можем да повлияем. Зависи от възпитанието, събитията в живота ни и действията, които самите ние предприемаме.
Соня Любомирски, един от водещите световни позитивни психолози, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд (САЩ). Тя е автор на няколко книги, последната от които „Митовете за щастието“ (Penguin Press, 2013).
Психологията на щастието. Нов подход»Превод от английски на Анна Стативка. Петър, 352 с.
За съжаление рускоезичният читател нямаше късмет: преводът на книгата оставя много да се желае, а на страница 40, където сме поканени самостоятелно да оценим нивото си на благополучие, третата скала се оказа изкривена ( оценка 7 трябва да съответства на най-високото ниво на щастие, а не обратното, както пише в руската версия – внимавайте при броенето!).
Въпреки това книгата си струва да се прочете, за да разберем, че щастието не е цел, която може да бъде постигната веднъж завинаги. Щастието е нашето отношение към живота, резултат от нашата работа върху себе си. Четиридесет процента, подчинени на нашето влияние, са много. Можете, разбира се, да смятате книгата за тривиална, а можете да използвате откритията на Любомирски и да подобрите чувството си за живот. Това е избор, който всеки прави сам.