Много хора искат да изградят хармонични отношения, но постоянно избират разрушителни партньори. Какви механизми на психиката определят избора ни и как да ги променим, казва клиничен психолог.
Сигурно сте чували за хора, които винаги срещат едни и същи партньори. Има усещането, че не се учат от „грешките на миналото“. Защо е така?
Има едно просто правило при избора на партньор: мозъкът ви „забелязва“ само това, което „знае“, това, което вече е запознат. Не искате да изживеете преживяване, което не се чувства като у дома си. Така че няма да оправдаете алкохолик, ако никой от вашето семейство не е направил това. И обратното: ако например майка ви е била в токсична връзка и в същото време е „оцеляла“, тогава детето й ще копира този модел на поведение и вероятно ще се окаже в същата ситуация.
Докато продължаваме да повтаряме уроците от миналото, избираме любовници, които са като две грахови зърна в шушулка.
Се чувства като
Правим фатален избор в полза на партньори, чието поведение е разбираемо и познато за нас. Можем несъзнателно да уловим опасни сигнали: например да почувстваме, че мъжът е толкова агресивен, колкото татко. Или склонни към манипулации, като майка. Следователно ние „падаме“ върху партньори, които не са подходящи за нас – ние се „придържаме“, понякога несъзнателно, към неуловимото чувство, че той е толкова подобен на майка си или баща си…
Така вградените механизми на нашата психика определят не само стила на нашия живот, но и избора на бъдещ партньор. Заобикалянето на „защитните блокове“ на мисленето, които ви карат постоянно да избирате подобни партньори, може да бъде доста трудно самостоятелно. В края на краищата те се нареждаха вътре в нас с години.
Два въпроса, които ще ви помогнат да се откажете от „рейка“
- Опитайте се да отговорите с едно прилагателно на въпроса: «Какво съм аз, когато не съм във връзка?». Назовете дума от чувствената сфера, която предава емоции, например: във връзка, аз съм радостен, затворен, доволен, уплашен ... Ако ви дойде на ум дума с негативна конотация, тогава най-вероятно се съпротивлявате да намерите достоен партньор вътре себе си. Например, когато сте с някого, се чувствате зависими или чувствате, че спирате да растете. Това е неудобно състояние, така че може несъзнателно да избягвате връзки или да намерите партньори, с които е невъзможно да изградите дългосрочни отношения.
- Сега си задайте друг въпрос: „От кого научих как да бъда във връзка по този начин?“ В главата ми ще изникне образ на определен човек: мама, татко, леля, баба, дядо или дори филмов герой, който е потънал в душата. След като разберете източника на вашето отношение („Аз съм в такава и такава връзка и научих това от…“), вие ще го извадите от несъзнаваното пространство, ще му дадете име и дефиниция. Сега можете да „върнете” това знание на хората, които са ви го внушили. И като направите това, ще можете да замените старата ненужна инсталация с нова, със знак плюс. Например, вместо „в една връзка съм предаден и изоставен“, можете да си кажете „в една връзка съм щастлив и вдъхновен“. По този начин можем да се настроим да търсим не това, което ни е познато (и това, което може да ни унищожи и разстрои), а това, което ще ни донесе радост и вдъхновение.
Когато идентифицираме и работим чрез негативни нагласи, ние се освобождаваме от бремето на миналото, отпускаме се, научаваме се да се доверяваме на света. Приближаваме се с една крачка към мечтата си (и на хиляда крачки от греблото, на което доскоро стъпвахме с такъв ентусиазъм).