Философът винаги се бунтува срещу скандалността на нашия свят. Ако бяхме абсолютно щастливи, нямаше за какво да мислим. Философията съществува само защото има „проблеми“: проблемът за злото и несправедливостта, скандалното съществуване на смъртта и страданието. Платон навлиза във философията под влиянието на крещящата смъртна присъда на своя учител Сократ: единственото, което можеше да направи, беше да реагира на това събитие.
Ето какво казвам на моите ученици в началото на миналата учебна година: философията е необходима, защото съществуването ни не е безоблачно, защото в него има траур, нещастна любов, меланхолия и възмущение от несправедливостта. „И ако всичко е наред с мен, ако няма проблеми?“ ме питат понякога. Тогава ги успокоявам: «Не се притеснявайте, проблемите скоро ще се появят и с помощта на философията ще ги предвидим и предвидим: ще се опитаме да се подготвим за тях.»
Философията е необходима и за да живеем по-добре: по-богато, по-мъдро, укротявайки мисълта за смъртта и привиквайки се към нея.
"Да философстваш означава да се научиш да умреш." Този цитат, заимстван от Монтен от Сократ и стоиците, може да бъде възприет изключително в „смъртоносен“ смисъл: тогава философията би била медитация върху темата за смъртта, а не за живота. Но философията е необходима и за да живеем по-добре: по-богато, по-мъдро, укротявайки мисълта за смъртта и привиквайки се към нея. Безумната реалност на терористичното насилие ни напомня колко неотложна е задачата да разберем скандалността на смъртта.
Но ако смъртта като такава вече е скандал, тогава се случват особено скандални смъртни случаи, по-несправедливи от другите. Пред лицето на злото трябва, както никога досега, да се опитаме да мислим, разбираме, анализираме, разграничаваме. Не смесвайте всичко с всичко. Не се поддавайте на импулсите си.
Но също така трябва да осъзнаем, че няма да разберем всичко, че това усилие да разберем няма да ни освободи от злото. Трябва да се опитаме да стигнем доколкото можем в мисленето си, знаейки, че нещо в най-дълбокото естество на злото все пак ще устои на нашите усилия. Това не е лесно: именно към тази трудност и преди всичко към нея е насочен ръбът на философската мисъл. Философията съществува само доколкото има нещо, което й се съпротивлява.
Мисълта става наистина мисъл, когато се изправи срещу това, което я заплашва. Може да е зло, но може да е и красота, смърт, глупост, съществуването на Бог...
Философът може да ни окаже много специална помощ във времена на насилие. У Камю бунтът срещу несправедливото насилие и реалността на злото е равен по сила на способността да се възхищаваш на сияещата красота на Вселената. И това е, от което имаме нужда днес.