Вече ви казах веднъж, баща ми е на 84 години – леле, какъв хубавец! Аллах да го благослови отново! Винаги ядеше месо и то много. Не помня ден без месо, дори не знам, че сме готвили нещо без месо, с изключение на пайове с картофи и сирене и печени в растително масло, след което ядохме или с масло, или с домашна заквасена сметана.
И месото винаги беше негово, татко сам го режеше в двора на домакинството. Дори помагах на баща ми да окачи агне на кука… е, някак си дори не се сетих, че има „съжалявам за агнето“ или нещо друго, и тогава изсипах още сол върху прясно одраната кожа и изнесоха я на слънце, за да изсъхне… И купа с кръв дадоха на кучетата, аз спокойно взех купата в ръцете си и я занесох в градината – добре, ако се скита куче (ние не имаме наши собствени).
И като дете, и ученичка, и вече възрастна – това никога не ме е шокирало наистина, но дори изобщо не ме е притеснявало. И сега прочетох този сайт, разгледах снимките и ... ами, общо взето, всичко се обърна с главата надолу в мен ... Не мога да си представя, че парче месо ще пропълзи през гърлото ми ...
Те, животните, са същите като нас: те също се раждат, раждат, хранят деца ... Но какво? Ето лъвовете например – те ядат човешка плът. Защо не се успокоим? Защо, ако бясно куче гризе човек (Аллах сакласин), ние не казваме, че кучето е „лудо“ и не й прощаваме смъртта на брат си? Защо това куче е застреляно, но собственикът е глобен или още повече - съден е, че не е забелязал кучето?
Ако можем да ядем другите, логично ли е другите да могат да ядат нас? И щом другите не могат да ядат нас, то и ние не можем да ядем другите… Като цяло не знам доколко е изчерпателно и колко дълго ще живея с подобни мисли, но едно знам със сигурност: този сайт се обърна всичките ми виждания за храната, за предназначението на храната и въобще за това кой за кого е – храна за мен или аз за храна, храната трябва да ме изяде (в смисъл да поглъща времето ми, силата ми, парите ми, да унищожава моите здраво тяло и унищожаване на здрав дух), или ще ям храна (за да ми е от полза, а не да ми навреди); трябва ли да оставя храната да задуши добротата в мен, да ме направи хищник или да й кажа, че съм мил, че няма да ям месото на родените като мен, че друга храна ми е достатъчна?
Но тук има само един момент, който ме обърква: в Корана пише, че освен свинско, магарешко, нещо друго, може би куче (не помня точно), може да се яде и всяко друго месо... Въпреки че, ако се замислите , пише, че и 4 съпруги можете да имате ... Но това е "възможно" и не е необходимо ...
Като цяло излиза, че не нарушавам религията си – исляма, ако не ям месо. Колко е хубаво да си разумен човек – когато си обясниш, тогава става по-лесно и по-уверено.