Изветрителни стълбове в Република Коми

Безграничната Русия е богата на невероятни забележителности, включително природни аномалии. Северен Урал е известен със своето красиво и мистериозно място, наречено платото Манпупунер. Тук се намира геоложки паметник – стълбове на изветряне. Тези необичайни каменни скулптури са се превърнали в символ на Урал.

Шест каменни статуи са на една линия, на кратко разстояние една от друга, а седмата е наблизо. Височината им е от 30 до 42 метра. Трудно е да си представим, че преди 200 милиона години тук е имало планини и постепенно те са били унищожени от природата - жаркото слънце, силният вятър и проливните дъждове подкопаха Уралските планини. Оттук идва и наименованието „стълбове на изветряне“. Те са съставени от твърди серицитни кварцити, което им позволява да оцелеят до наши дни.

С това място са свързани множество легенди. В древни езически времена стълбовете са били обект на поклонение на народа Манси. Изкачването на Манпупунер се смяташе за смъртен грях и само на шаманите беше позволено да стигнат дотук. Името Манпупунер се превежда от езика Манси като „малка планина от идоли“.

Една от многото легенди гласи, че някога каменните статуи са били хора от племето на великаните. Един от тях искаше да се ожени за дъщерята на лидера на Манси, но получи отказ. Великанът се обидил и в пристъп на гняв решил да нападне селото, където живеело момичето. Но приближавайки селото, нападателите бяха превърнати в гигантски камъни от брата на момичето.

Друга легенда говори за гиганти-канибали. Те бяха страховити и непобедими. Гигантите се преместиха в Уралския хребет, за да атакуват племето Манси, но местните шамани призоваха духовете и те превърнаха враговете в камъни. Последният гигант се опита да избяга, но не избяга от ужасна съдба. Поради това седмият камък е по-далеч от останалите.

Да видите мистериозно място със собствените си очи не е толкова лесно. Вашият път ще лежи през кипящите реки, през глухата тайга, със силни ветрове и леден дъжд. Този преход е труден дори за опитни туристи. Няколко пъти в годината можете да стигнете до платото с хеликоптер. Този район принадлежи към Печоро-Иличския резерват и за посещение се изисква специално разрешение. Но резултатът определено си заслужава усилията.

Оставете коментар