Животът е като океана: движи ни, оформя ни, поддържа ни и ни събужда за промяна, към нови хоризонти. И в крайна сметка животът ни учи да бъдем като водата – силни, но спокойни; упорит, но мек; както и гъвкави, красиви.
Каква мъдрост може да ни донесе силата на океана?
Понякога „големите вълни“ на живота ни носят в посока, която не сме знаели, че имаме. Понякога изглежда, че „водата“ е стигнала до състояние на спокойствие, спокойствие. Понякога „вълните“ удрят толкова силно, че се плашим, че ще отмият всичко, което имаме. Точно това се нарича живот. Постоянно вървим напред, колкото и бързо да вървим. Винаги сме в движение. Животът непрекъснато се променя. И независимо дали сте високо или ниско във всеки момент от живота си, всичко е относително и може напълно да се промени за секунда. Единственото нещо, което остава непроменено, е самата промяна.
Има една интересна метафора: „Няма нищо по-красиво от това да видиш как океанът никога не спира по пътя си да целуне брега, независимо колко пъти се проваля.“ Повярвайте, че има нещо, за което си струва да се борите в живота, без значение колко пъти сте се провалили. Ако в даден момент разберете, че това не е това, от което наистина се нуждаете, пуснете се. Но преди да достигнете до това разбиране, не се отказвайте от пътя.
Не можем да знаем всичко, което е в бездънните дълбини на нашия „океан“, в самите нас. Постоянно растем, променяме се, понякога дори не приемаме някоя страна от себе си. Важно е от време на време да се гмуркате във вътрешния си свят, за да изследвате себе си и да се опитате да разберете кои сме всъщност.
Ще има моменти в живота ви, когато ще се чувствате като „замръзнали“, заклещени в нещо. Всичко се разпада, нещата не вървят по план. Запомнете: колкото и сурова да е зимата, пролетта рано или късно идва.
Океанът не съществува сам по себе си. Той е част от целия световен басейн и може би от Вселената. Същото важи и за всеки от нас. Ние не сме дошли на този свят като отделна клетка, несвързана със света, за да живеем живот за себе си и да си тръгнем. Ние сме част от по-голяма цялостна картина, която играе съществена роля в оформянето на тази картина, наречена „светът“, без значение каква е самата роля.