Какво иска да чуе Вашият терапевт

Много хора смятат, че смисълът да отидете на психолог е да получите набор от конкретни препоръки, както при консултация с лекар. Това не е така, обяснява терапевтът Алена Герст. Задачата на компетентен специалист е преди всичко да слуша внимателно и да задава правилните въпроси.

Съветите са безполезни. Те са само временна мярка, един вид първа помощ: нанесете стерилна превръзка върху рана, която изисква сериозно лечение.

Компетентните психотерапевти идентифицират проблема, но се въздържат от съвети. Всеки, който се обучава в тази професия, трябва да научи ценното умение да мълчи. Трудно е — както за самия специалист, така и за клиента. Въпреки това, способността да се открият възможно най-много подробности е ключов инструмент в психотерапията. Важно е да разберете, че вашият терапевт е преди всичко активен слушател, а не съветник.

Това не означава, че те просто ви гледат и ви дават възможност да говорите. Всеки опитен професионалист изслушва внимателно за конкретни сигнали, за да определи посоката на по-нататъшни разговори. И като цяло всичко се свежда до три теми.

1. Какво наистина искате

Никой не ни познава по-добре от нас самите. Ето защо съветите рядко помагат да излезете от земята. Всъщност отговорите отдавна са известни, но понякога се крият твърде дълбоко, скрити под чуждите очаквания, надежди и мечти.

Честно казано, малко хора се интересуват от това, което наистина искаме. Прекарваме много усилия и енергия, опитвайки се да задоволим желанията и нуждите на другите. Това се проявява както в големи, така и в малки неща. В това как прекарваме уикендите си, какво ядем за обяд, каква професия избираме, с кого и кога се женим, дали имаме деца или не.

В много отношения терапевтът пита едно нещо: какво наистина искаме. Отговорът на този въпрос може да доведе до неочаквани открития: нещо ще изплаши, нещо ще зарадва. Но основното е, че ние сами стигаме до него, без да подканваме отвън. В крайна сметка смисълът се крие именно в това да станеш себе си отново и да живееш според собствените си правила.

2. Какво искате да промените

Не винаги осъзнаваме, че бихме искали да променим много, но това не е трудно да се отгатне от нашата реч. Но когато желанията ни са изразени на глас, ние често реагираме така, сякаш никога не сме мислили за това.

Терапевтът изслушва всяка дума. По правило желанието за промяна се изразява в плахи фрази: „Може би бих могъл (ла)…“, „Чудя се какво би станало, ако…“, „Винаги съм мислил, че ще бъде хубаво…“.

Ако проникнете в дълбокия смисъл на тези послания, най-често се оказва, че зад тях се крият несбъднати мечти. Намесвайки се в скрити желания, терапевтът умишлено ни тласка да се срещнем с подсъзнателни страхове. Това може да бъде страхът от провал, страхът, че е твърде късно да опитаме нещо ново, страхът, че няма да имаме таланта, чара или парите, от които се нуждаем, за да постигнем целта си.

Намираме хиляди причини, понякога напълно невероятни, защо не можем да направим дори малка крачка към мечтата си. Същността на психотерапията е именно в това, че разбираме какво ни пречи от промяната и искаме да се променим.

3. Как се чувствате към себе си

Много хора дори не знаят колко зле се отнасят към себе си. Изкривеното ни възприятие за собственото ни «аз» се формира постепенно и с течение на времето започваме да вярваме, че нашата представа за себе си е вярна.

Терапевтът слуша самооценяващи твърдения. Не се учудвайте, ако той улови основния ви негативен начин на мислене. Вярата в собствената ни неадекватност прониква в подсъзнанието толкова дълбоко, че ние дори не забелязваме колко критични сме към себе си.

Една от основните задачи на психотерапията е да помогне да се отървем от подобни мисли. Възможно е: дори да мислим, че не сме достатъчно добри, терапевтът мисли другояче. Той извежда фалшиви вярвания, за да можем да имаме по-положително и реалистично отношение към себе си.

Терапевтът наистина ръководи разговора, но това не означава, че трябва да дава съвети. Когато го срещнем, опознаваме себе си. И в крайна сметка разбираме какво трябва да се направи. Сами. Но с помощта на психотерапията.


За автора: Алена Герст е психотерапевт, клиничен психолог и социален работник.

Оставете коментар