Днешните деца растат под огромното влияние на социалните мрежи, които не само ни обединяват помежду си, но и предлагат безброй инструменти за популяризиране и популяризиране на самите нас. Как да им помогнем да растат мили и да не се фокусират единствено върху себе си? Да им внуши скромност — включително в оценката на себе си и на своите способности. Това качество може да отвори нови хоризонти за детето.
Какво отличава скромните хора? Изследователите подчертават два аспекта. В личен план такива хора са самоуверени и отворени за нова информация. Те не се държат арогантно, но и не се обезценяват. На социално ниво те се фокусират върху хората около тях и ги оценяват.
Наскоро психологът Джудит Данович и нейните колеги проведоха проучване, включващо 130 деца на възраст от 6 до 8 години. Изследователите първо помолиха децата да оценят знанията си по 12 въпроса. Някои от тях бяха свързани с биологията. Например децата бяха попитани: „Защо рибите могат да живеят само във вода?“ или „Защо някои хора имат червена коса?“ Друга част от въпросите бяха свързани с механиката: „Как работи асансьорът?“ или „Защо колата се нуждае от бензин?“
След това децата получиха лекар или механик като партньор, за да преценят на колко въпроса може да отговори техният екип. Децата сами избираха кой от екипа да отговаря на всеки въпрос. Децата, които оценяват знанията си по-ниско и делегират отговори на въпроси на съотборник, учените смятат за по-скромни. След кръг от въпроси и отговори учените оцениха интелигентността на децата с помощта на бърз IQ тест.
Децата, които делегираха отговорите на въпроси на партньор, са по-склонни да забележат и анализират грешките си по-внимателно.
Следващият етап от експеримента беше компютърна игра, в която беше необходимо да се помогне на пазача на зоопарка да хване животните, които са избягали от клетките. За да направят това, децата трябваше да натискат клавиша за интервал, когато видят определени животни, но не и орангутани. Ако ударят интервала, когато видят орангутан, това се счита за грешка. Докато децата играят играта, тяхната мозъчна активност се записва с помощта на електроенцефалограма. Това позволи на изследователите да видят какво се случва в мозъците на децата, когато те направят грешка.
Първо, по-големите деца показаха по-скромност от по-малките участници. Второ, децата, които оценяват знанията си по-скромно, се оказват по-умни в тестовете за интелигентност.
Забелязахме и връзката между поведението на децата на различни етапи от експеримента. Децата, които делегираха отговорите на въпроси на партньор, забелязваха и анализираха грешките си по-често, както се вижда от модела на мозъчна активност, характерен за съзнателния анализ на грешките.
Резултатите от проучването показват, че скромността помага на децата да взаимодействат с другите и да придобиват знания. Като забавят темпото си да отбелязват и анализират грешката си, вместо да я игнорират или отричат, скромните деца превръщат трудната задача във възможност за развитие.
Друго откритие е, че скромността върви ръка за ръка с целенасочеността.
Изследователите също така предполагат, че скромните деца забелязват и оценяват това качество в другите по-добре. Учените Сара Ага и Кристина Олсън организираха серия от експерименти, за да разберат как децата възприемат другите хора. Участниците бяха помолени да изслушат трима души, които отговарят на въпроси. Единият отговори арогантно, пренебрегвайки вярванията на другите. Вторият е резервиран и недоверчив. Третият показа скромност: той беше достатъчно уверен и в същото време беше готов да приеме други гледни точки.
Изследователите попитаха участниците дали харесват тези хора и биха искали да прекарат време с тях. Децата на възраст 4-5 години не показват особено предпочитание. Субектите на 7-8 години предпочитаха скромен човек пред арогантен. Децата на възраст 10-11 години предпочитат скромните пред арогантните и нерешителни.
Изследователите коментират резултатите: „Скромните хора са важни за обществото: те улесняват междуличностните отношения и процеса на разрешаване на конфликти. Скромни в оценката на интелектуалните си способности, хората от ранна възраст се възприемат положително от другите.
Друго откритие е, че скромността върви ръка за ръка с целта. В проучване на психолога Кендъл Котън Бронк целенасочените деца показват скромност в интервюта с членове на изследователския екип. Комбинацията от смирение и целеустременост им помогна да намерят наставници и да работят с връстници с еднакво мислене. Това качество включва готовност да помолите другите за помощ, което позволява на децата да постигнат целите си и в крайна сметка да се развиват.