Месото е важен атрибут на религиозната и социална култура на Близкия изток и готови ли са да го изоставят, за да разрешат икономически и екологични проблеми? Амина Тари, активист на PETA (Хора за етично отношение към животните), привлече вниманието на йорданските медии, когато излезе по улиците на Аман, облечена в рокля в цвят салата. С призива „Нека вегетарианството бъде част от теб” тя се опита да предизвика интерес към диета без животински продукти.
Йордания беше последната спирка от световното турне на PETA, а марулята беше може би най-успешният опит да накара арабите да се замислят за вегетарианството. В арабските страни аргументите за вегетарианството рядко предизвикват отговор.
Много местни интелектуалци и дори членове на организации за защита на животните казват, че това е трудно понятие за източния манталитет. Един от активистите на PETA, който не е вегетарианец, беше възмутен от действията на организацията в Египет.
„Египет не е готов за този начин на живот. Има и други аспекти, свързани с животните, които трябва да бъдат разгледани първо“, каза той.
И докато Джейсън Бейкър, директор на азиатско-тихоокеанския отдел на PETA, отбеляза, че като премахнете месото от диетата си, „правите повече за животните“, идеята не получи голяма подкрепа. В разговори с активисти тук в Кайро стана ясно, че вегетарианството е „твърде чужда концепция“ за близко бъдеще. И може би са прави.
Рамадан вече е на хоризонта, а след това и Курбан Байрам, празник, когато милиони мюсюлмани по света колят жертвени овце: важно е да не се подценява значението на месото в арабската култура. Между другото, древните египтяни са били едни от първите, които са направили крави домашни любимци.
В арабския свят има още един силен стереотип по отношение на месото – това е социалният статус. Само богатите хора могат да си позволят месо всеки ден тук, а бедните се стремят към същото.
Някои журналисти и учени, които защитават позицията на невегетарианците, твърдят, че хората са преминали през определен път на еволюция и са започнали да ядат месо. Но тук възниква друг въпрос: не сме ли достигнали такова ниво на развитие, че да можем самостоятелно да избираме начин на живот – например такъв, който не разрушава околната среда и не причинява страдания на милиони хора?
На въпроса как ще живеем през следващите десетилетия трябва да се отговори без оглед на историята и еволюцията. А изследванията показват, че преминаването към растителна диета е един от най-лесните и ефективни начини за борба с изменението на климата.
ООН заяви, че животновъдството (независимо дали в индустриален мащаб или традиционно земеделие) е една от двете или трите основни причини за замърсяване на околната среда на всички нива – от местно до глобално. И именно решаването на проблемите с животновъдството трябва да стане основното в борбата с изтощаването на земите, замърсяването на въздуха и недостига на вода и изменението на климата.
С други думи, дори ако не сте убедени в моралните ползи от вегетарианството, но ви е грижа за бъдещето на нашата планета, тогава има смисъл да спрете да ядете животни – по екологични и икономически причини.
В същия Египет се внасят стотици хиляди говеда за клане, както и леща и пшеница и други компоненти на традиционната египетска диета. Всичко това струва много пари.
Ако Египет насърчи вегетарианството като икономическа политика, милионите египтяни, които се нуждаят и се оплакват от нарастващите цени на месото, биха могли да бъдат нахранени. Както си спомняме, за производството на 1 кг месо за продажба е необходим 16 килограм фураж. Това са пари и продукти, които могат да решат проблема с гладуващото население.
Хосам Гамал, служител от египетското министерство на земеделието, не успя да назове точната сума, която може да бъде спестена чрез намаляване на производството на месо, но я оцени на „няколко милиарда долара“.
Гамал продължава: „Бихме могли да подобрим здравето и начина на живот на милиони хора, ако не трябваше да харчим толкова много пари, за да задоволим желанието да ядем месо.“
Той посочва и други експерти, като например тези, които говорят за намаляване на площите, подходящи за обитаване, поради засаждането на фуражни култури. „Близо 30% от площта без лед на планетата в момента се използва за животновъдство“, пише Видал.
Гамал казва, че египтяните ядат все повече и повече месо и нуждата от животновъдни ферми нараства. Повече от 50% от месните продукти, консумирани в Близкия изток, идват от фабрични ферми, каза той. Като намалим консумацията на месо, твърди той, „ние можем да направим хората по-здрави, да нахраним колкото се може повече хора и да подобрим местната икономика, като използваме земеделска земя по предназначение: за култури – леща и боб – които в момента внасяме.“
Гамал казва, че е един от малкото вегетарианци в министерството и това често е проблем. „Критикуват ме, че не ям месо“, казва той. „Но ако хората, които възразяват срещу моята идея, погледнат на света през икономическите и екологични реалности, ще видят, че нещо трябва да бъде изобретено.“