Дмитрий е фрийган – човек, който предпочита да рови из боклука в търсене на храна и други материални облаги. За разлика от бездомните и просяците, фрийганите правят това по идеологически причини, за да премахнат вредата от свръхпотреблението в една икономическа система, насочена към печалба вместо грижа, за хуманното управление на ресурсите на планетата: да спестят пари, така че да има достатъчно за всички. Привържениците на фрийганството ограничават участието си в традиционния икономически живот и се стремят да минимизират изразходваните ресурси. В тесен смисъл фрийганството е форма на антиглобализъм.
Според Организацията по прехрана и земеделие към ООН, всяка година около една трета от произведената храна, приблизително 1,3 милиарда тона, се разхищава и губи. В Европа и Северна Америка количеството храна, изхвърляна годишно на човек, е съответно 95 кг и 115 кг, в Русия тази цифра е по-ниска - 56 кг.
Фрийган движението възниква в САЩ през 1990-те години като реакция на неразумното потребление на обществото. Тази философия е сравнително нова за Русия. Трудно е да се проследи точният брой руснаци, които следват свободния начин на живот, но има стотици последователи в тематични общности в социалните мрежи, главно от големите градове: Москва, Санкт Петербург и Екатеринбург. Много фригани, като Димитри, споделят снимки на своите находки онлайн, обменят съвети за намиране и приготвяне на изхвърлена, но годна за консумация храна и дори рисуват карти на най-„доходните“ места.
„Всичко започна през 2015 г. Тогава за първи път пътувах до Сочи на стоп и други пътници ми разказаха за фрийганизма. Нямах много пари, живеех на палатка на плажа и реших да пробвам фрийганизма”, спомня си той.
Метод на протест или оцеляване?
Докато някои хора се отвращават от мисълта, че трябва да ровят из боклука, приятелите на Димитри не го осъждат. „Семейството и приятелите ми ме подкрепят, понякога дори споделям това, което намеря с тях. Познавам много фрийгани. Разбираемо е, че много хора се интересуват от безплатна храна.
Наистина, ако за някои фрийганизмът е начин да се справят с прекомерното разхищаване на храна, то за мнозина в Русия финансовите проблеми ги тласкат към този начин на живот. Много възрастни хора, като Сергей, пенсионер от Санкт Петербург, също гледат в контейнерите зад магазините. „Понякога намирам хляб или зеленчуци. Последно намерих кутия мандарини. Някой го изхвърли, но не можах да го вдигна, защото беше много тежък и къщата ми беше далече“, казва той.
Мария, 29-годишна свободна професия от Москва, практикувала фрийганизъм преди три години, също признава, че е възприела начина на живот поради финансовото си положение. „Имаше период, когато харчех много за ремонт на апартаменти и нямах поръчки в работата. Имах твърде много неплатени сметки, така че започнах да спестявам от храна. Гледах един филм за фрийганизма и реших да потърся хора, които го практикуват. Запознах се с млада жена, която също беше в тежко финансово положение и ходехме до хранителните магазини веднъж седмично, преглеждайки контейнерите и кашоните с очукани зеленчуци, които магазините оставяха на улицата. Намерихме много добри продукти. Взех само това, което беше пакетирано или това, което можех да варя или пържа. Никога не съм яла нищо сурово“, казва тя.
По-късно Мария се оправи с парите, като в същото време напусна свободата.
правен капан
Докато фриганите и техните колеги благотворителни активисти насърчават по-интелигентен подход към храните с изтекъл срок на годност чрез споделяне на храна, използване на изхвърлени съставки и приготвяне на безплатни ястия за нуждаещите се, руските търговци на хранителни стоки изглежда са „обвързани“ със законови изисквания.
Имаше моменти, когато служителите на магазините бяха принудени умишлено да развалят храни с изтекъл срок на годност, но все още годни за консумация, с мръсна вода, въглища или сода, вместо да дават храна на хората. Това е така, защото руското законодателство забранява на предприятията да прехвърлят стоки с изтекъл срок на годност на нещо различно от предприятия за рециклиране. Неспазването на това изискване може да доведе до глоби от 50 до 000 RUB за всяко нарушение. Засега единственото, което магазините могат законно да направят, е да отстъпят продуктите, които наближават срока на годност.
Един малък магазин за хранителни стоки в Якутск дори се опита да въведе безплатен рафт за хранителни стоки за клиенти с финансови затруднения, но експериментът се провали. Както обясни Олга, собственикът на магазина, много клиенти започнаха да вземат храна от този рафт: „Хората просто не разбраха, че тези продукти са за бедните.“ Подобна ситуация се разви и в Красноярск, където нуждаещите се срамуваха да дойдат за безплатна храна, докато по-активните клиенти, търсещи безплатна храна, идваха за нула време.
В Русия депутатите често са призовавани да приемат поправки в закона „За защита на правата на потребителите“, за да разрешат разпространението на продукти с изтекъл срок на годност на бедните. Сега магазините са принудени да отпишат забавянето, но често рециклирането струва много повече от цената на самите продукти. Според мнозина обаче този подход ще създаде нелегален пазар за продукти с изтекъл срок на годност в страната, да не говорим за факта, че много продукти с изтекъл срок на годност са опасни за здравето.