Психопатичните черти не са запазени за опасни престъпници и хора с психични разстройства — в една или друга степен те са характерни за всеки от нас. Това означава ли, че всички сме малко психопати? Клиничният психолог Луси Фоулкс обяснява.
Всеки от нас периодично лъже, мами или нарушава правилата. Всеки може да не прояви подобаващо съчувствие и разбиране в дадена ситуация. А това означава, че почти всеки ще открие някои психопатични черти в себе си.
За да се определи тяхното присъствие във всеки човек, позволява въпросникът за скала на психопатия за самоотчет (въпросник за определяне на степента на психопатия). Този въпросник включва 29 твърдения, като опциите за отговор варират от „напълно съгласен“ до „категорично несъгласен“. Ето един от тях: „Понякога казвам на хората това, което искат да чуят.“ Със сигурност много от нас биха се съгласили с това твърдение - но прави ли това ни психопати?
„Не, освен ако не постигнем високи резултати по повечето други твърдения“, казва клиничният психолог Луси Фоулкс. „Въпреки това, само няколко от нас ще завършат това проучване с нулев резултат. Така че има за какво да се мисли.”
В някои случаи ниското ниво на психопатия може дори да бъде от полза. Например, хирург, който е в състояние емоционално да се отдели от страданието на своя пациент, вероятно ще оперира по-ефективно. И бизнесмен, който умело манипулира хората и мами, често успява.
Ние сме уплашени и пленени от тяхното поведение: кои са тези чудовища, толкова различни от нас?
Мнозина са привлечени от такива качества на психопатите като способност да очароват другите, жажда за риск, интерес към случайни връзки. „В крайната си форма обаче психопатията е силно разрушително разстройство на личността“, казва Луси Фоулкс. Тя съчетава антисоциално поведение и търсене на тръпки (което се проявява в агресия, наркомания, поемане на риск), безмилостност и хладнокръвие, липса на вина и желание за манипулиране на другите. Именно тази комбинация прави психопатите опасни за другите.”
Нещата, които спират обикновените хора да извършват престъпления – чувство на съжаление към потенциална жертва, чувство за вина, страх от наказание – не служат като спирачка за психопатите. Изобщо не ги интересува какво впечатление прави тяхното поведение на околните. Те показват мощен чар да получат това, което искат, а след това лесно забравят този, който вече няма да им бъде полезен.
Когато четем за хора с изразени психопатични черти, ние сме уплашени и запленени от тяхното поведение: кои са тези чудовища, толкова различни от нас? И кой им е позволил да се отнасят с другите толкова нечовешки? Но най-тревожното е, че психопатичните черти са не само при хора с изразено личностно разстройство. Те са сякаш „разпръснати“ в обществото и неравномерно: за по-голямата част от хората тези черти са относително слабо изразени, за малцинство – силно. Срещаме хора с психопатии на различни нива в вагоните на метрото и на работа, живеем в квартал с тях и обядваме заедно в кафене.
„Психопатичните черти не са запазени изключително за опасни престъпници и хора с психични разстройства“, напомня Луси Фоулкс, „в една или друга степен те са характерни за всеки от нас“.
Психопатията е само върхът на линията, на която всички стоим
Клиничните психолози се опитват да разберат какво определя какво място ще заемем в скалата на аномалиите. Генетиката със сигурност играе роля: известно е, че някои са родени с предразположеност да развиват психопатични черти. Но това не е всичко. Факторите на околната среда също имат значение, като насилието, извършено в наше присъствие, когато сме били деца, поведението на нашите родители и приятели.
Подобно на много аспекти на нашата личност и поведение, психопатията е резултат не само от възпитание или природни дарби, но и от сложно взаимодействие между тях. Психопатията не е каменен път, който не можете да напуснете, а „пътен комплект“, издаден при раждането. Изследванията показват, че някои интервенции, като подкрепа за родители, чиито деца са надарени с високи нива на психопатични черти, могат да намалят тези нива.
С течение на времето, надява се Луси Фолкс, клиничните психолози ще намерят лечения, които могат да помогнат за смекчаване на изразените психопатични черти. Засега обаче остават много хора – в затворите, психиатричните болници и в нашето ежедневие – които показват много високи нива на психопатия и чието поведение е разрушително за хората около тях.
Но все пак е важно да запомним, че психопатите не са съвсем различни от нас. Те просто са надарени с по-екстремен набор от онези черти на характер и поведение, които всички имаме. Разбира се, поведението на някои от тези хора – убийство, изтезание, изнасилване – е толкова отвратително, че е трудно да се разбере, и с право. Но в действителност поведението на психопатите се различава от поведението на обикновените хора само в степен. Психопатията е просто крайната точка на линията, на която всички ние стоим.