Изучаването на поведението в етологията се извършва на базата на структурно-динамичен подход. Най-важните раздели на етологията са:
- морфология на поведението — описание и анализ на елементите на поведението (пози и движения);
- функционален анализ — анализ на външни и вътрешни фактори на поведението;
- сравнителни изследвания — еволюционно-генетичен анализ на поведението [Дерягина, Бутовская, 1992, с. 6].
В рамките на системния подход поведението се дефинира като система от взаимосвързани компоненти, която осигурява интегрирана оптимална реакция на организма при взаимодействие с околната среда; това е процес, който протича в определен период от време [Дерягина, Бутовская 1992, с.7]. Компонентите на системата са „външните“ двигателни реакции на тялото, които възникват в отговор на промяна в околната среда. Обект на етологичното изследване са както инстинктивните форми на поведение, така и тези, свързани с продължителни процеси на обучение (социални традиции, инструментална дейност, неритуални форми на общуване).
Съвременният анализ на поведението се основава на следните принципи: 1) йерархия; 2) динамичност; 3) количествено счетоводство; 4) системен подход, като се има предвид, че формите на поведение са тясно свързани помежду си.
Поведението е организирано йерархично (Tinbergen, 1942). Следователно в системата на поведение се разграничават различни нива на интеграция:
- елементарни двигателни действия;
- поза и движение;
- поредици от взаимосвързани пози и движения;
- ансамбли, представени от комплекси от вериги за действие;
- функционалните сфери са комплекси от ансамбли, свързани със специфичен вид дейност [Панов, 1978].
Основното свойство на една поведенческа система е подреденото взаимодействие на нейните компоненти за постигане на крайната цел. Връзката се осигурява чрез вериги от преходи между елементите и може да се разглежда като специфичен етологичен механизъм за функционирането на тази система [Дерягина, Бутовская, 1992, с. девет].
Основните концепции и методи на човешката етология са заимствани от животинската етология, но са адаптирани да отразяват уникалната позиция на човека сред останалите членове на животинското царство. Важна характеристика на етологията, за разлика от културната антропология, е използването на методи за директно наблюдение без участник (въпреки че се използват и методи за наблюдение на участници). Наблюденията са организирани по такъв начин, че наблюдаваният не подозира за това или няма представа за целта на наблюденията. Традиционният обект на изследване на етолозите е поведението, присъщо на човека като вид. Човешката етология обръща специално внимание на анализа на универсалните прояви на невербалното поведение. Вторият аспект на изследването е анализът на моделите на социално поведение (агресия, алтруизъм, социално доминиране, родителско поведение).
Интересен е въпросът за границите на индивидуалната и културната вариабилност на поведението. Поведенчески наблюдения могат да се правят и в лабораторията. Но в този случай най-вече говорим за приложна етология (използване на етологични методи в психиатрията, в психотерапията или за експериментално тестване на конкретна хипотеза). [Самохвалов и др., 1990; Cashdan, 1998; Grummer et al, 1998].
Ако първоначално човешката етология се фокусира върху въпросите за това как и до каква степен човешките действия и действия са програмирани, което доведе до противопоставянето на филогенетичните адаптации към процесите на индивидуалното учене, сега вниманието се отделя на изучаването на моделите на поведение в различните култури (и субкултури), анализ на процесите на формиране на поведение в процеса на индивидуалното развитие. Така на настоящия етап тази наука изучава не само поведение, което има филогенетичен произход, но също така взема предвид как поведенческите универсалии могат да бъдат трансформирани в рамките на една култура. Последното обстоятелство допринесе за развитието на тясно сътрудничество между етолози и изкуствоведи, архитекти, историци, социолози и психолози. В резултат на подобно сътрудничество е показано, че уникални етологични данни могат да бъдат получени чрез задълбочен анализ на исторически материали: хроники, епоси, хроники, литература, преса, живопис, архитектура и други предмети на изкуството [Eibl-Eibesfeldt, 1989 ; Dunbar et al, 1; Dunbar and Spoors 1995].
Нива на социална сложност
В съвременната етология се счита за очевидно, че поведението на отделните индивиди в социалните животни и хората до голяма степен зависи от социалния контекст (Hinde, 1990). Социалното влияние е сложно. Ето защо, R. Hinde [Hinde, 1987] предлага да се отделят няколко нива на социална сложност. Освен индивида се разграничават нивото на социалните взаимодействия, взаимоотношенията, нивото на групата и нивото на обществото. Всички нива имат взаимно влияние едно върху друго и се развиват под постоянното влияние на физическата среда и култура. Трябва ясно да се разбере, че моделите на функциониране на поведение на по-сложно социално ниво не могат да бъдат сведени до сумата от прояви на поведение на по-ниско ниво на организация [Hinde, 1987]. Необходима е отделна допълнителна концепция за обяснение на поведенческия феномен на всяко ниво. По този начин агресивните взаимодействия между братя и сестри се анализират от гледна точка на непосредствените стимули, залегнали в основата на това поведение, докато агресивният характер на взаимоотношенията между братя и сестри може да се разглежда от гледна точка на концепцията за „съревнование между братя и сестри“.
Поведението на индивида в рамките на този подход се разглежда като следствие от взаимодействието му с други членове на групата. Предполага се, че всеки от взаимодействащите индивиди има определени представи за вероятното поведение на партньора в тази ситуация. Индивидът получава необходимите представи въз основа на предишен опит от общуване с други представители на своя вид. Контактите на двама непознати лица, които са ясно враждебни по природа, често се ограничават само до поредица от демонстрации. Такава комуникация е достатъчна, за да може един от партньорите да признае поражението и да демонстрира подчинение. Ако конкретни индивиди са взаимодействали многократно, тогава между тях възникват определени взаимоотношения, които се осъществяват на общия фон на социалните контакти. Социалната среда както за хората, така и за животните е вид черупка, която заобикаля индивидите и трансформира въздействието на физическата среда върху тях. Социалността при животните може да се разглежда като универсално приспособяване към околната среда. Колкото по-сложна и гъвкава е социалната организация, толкова по-голяма е ролята тя в защитата на индивидите от даден вид. Пластичността на социалната организация би могла да послужи като основна адаптация на общите ни предци с шимпанзетата и бонобо, което осигури първоначалните предпоставки за хоминизация [Butovskaya and Fainberg, 1993].
Най-важният проблем на съвременната етология е търсенето на причини, поради които социалните системи на животните и хората винаги са структурирани и най-често според йерархичен принцип. Непрекъснато се обсъжда истинската роля на концепцията за господство в разбирането на същността на социалните връзки в обществото [Bernstein, 1981]. Мрежите от взаимоотношения между индивидите са описани при животните и хората от гледна точка на родствени и репродуктивни връзки, системи на господство и индивидуална селективност. Те могат да се припокриват (например ранг, родство и репродуктивни отношения), но могат да съществуват и независимо един от друг (например мрежи от юношески взаимоотношения в семейството и училището с връстници в съвременното човешко общество).
Разбира се, преките паралели трябва да се използват с цялата предпазливост при сравнителния анализ на поведението на животните и хората, тъй като всички нива на социална сложност си влияят взаимно. Много видове човешка дейност имат специфичен и символичен характер, който може да бъде разбран само при познаване на социалния опит на даден индивид и характеристиките на социокултурната структура на обществото [Eibl-Eibesfeldt, 1989]. социалната организация е обединяването на методи за оценка и описание на поведението на приматите, включително хората, което дава възможност за обективна оценка на основните параметри на сходство и разлика. Схемата на Р. Хинд позволява да се премахнат основните недоразумения между представителите на биологичните и социалните науки относно възможностите за сравнителен анализ на поведението на човека и животните и да се предвиди на какви нива на организация може да се търсят реални прилики.