През 60-те години са извършени първите етологични изследвания на поведението на децата. Няколко големи работи в тази област бяха извършени почти едновременно от Н. Блеъртън Джоунс, П. Смит и К. Конъли, У. Макгрю. Първият описва редица мимически изрази, агресивни и защитни пози при децата и отделя goo play като самостоятелна форма на поведение [Blurton Jones, 1972]. Последните проведоха подробни наблюдения на поведението на деца на възраст от две години и девет месеца до четири години и девет месеца у дома и в детската градина (в компанията на родители и без тях) и показаха наличието на полови различия в социалното поведение. Те също така предполагат, че индивидуалните личностни различия могат да бъдат описани въз основа на данни за външни поведенчески прояви [Smith, Connolly, 1972]. W. McGrew в книгата си «Етологичното изследване на детското поведение» даде подробна етограма на детското поведение и доказа приложимостта на етологични понятия и понятия, като господство, териториалност, влиянието на груповата плътност върху социалното поведение и структурата на внимание [McGrew, 1972]. Преди това тези концепции се смятаха за приложими за животни и бяха широко използвани предимно от приматолози. Етологичният анализ на конкуренцията и доминирането сред децата в предучилищна възраст позволи да се заключи, че йерархията на доминиране в такива групи се подчинява на правилата на линейната преходност, бързо се установява в момента на формиране на социален екип и остава стабилна във времето. Разбира се, проблемът далеч не е напълно разрешен, тъй като данните на различни автори сочат различни аспекти на това явление. Според една гледна точка доминирането е пряко свързано с преференциалния достъп до ограничени ресурси [Strayer, Strayer, 1976; Charlesworth and Lafreniere 1983]. Според други — със способността да се разбирате с връстници и да организирате социални контакти, да привличате внимание (нашите данни за руски и калмишки деца).
Важно място в работата по детската етология заемат изследванията на невербалната комуникация. Използването на системата за кодиране на движенията на лицето, разработена от P. Ekman и W. Friesen, позволи на G. Oster да установи, че кърмачетата могат да извършват всички мимически мускулни движения, типични за възрастните [Oster, 1978]. Наблюденията върху израженията на лицето на зрящите и слепите деца в естествения контекст на дневната активност [Eibl-Eibesfeldt, 1973] и на реакциите на децата в експериментални ситуации [Charlesworth, 1970] доведоха до заключението, че слепите деца са лишени от възможността за визуалното обучение демонстрира сходни изражения на лицето в идентични ситуации. Наблюденията на деца на възраст от две до пет години позволиха да се говори за разширяване на общия репертоар от различни мимически изрази [Abramovitch, Marvin, 1975]. С нарастването на социалната компетентност на детето на възраст между 2,5 и 4,5 години се увеличава и честотата на използване на социална усмивка [Cheyne, 1976]. Използването на етологични подходи при анализа на процесите на развитие потвърждава наличието на вродена основа за развитието на човешките изражения на лицето [Hiatt et al, 1979]. C. Tinbergen прилага етологични методи в детската психиатрия за анализиране на явленията на аутизма при децата, като обръща внимание на факта, че избягването на поглед, характерно за децата с аутизъм, се причинява от страх от социален контакт.