Жълта манатарка (Sutorius junquilleus)

Систематика:
  • Раздел: Basidiomycota (Basidiomycetes)
  • Подразделение: Agaricomycotina (Agaricomycetes)
  • Клас: Агарикомицети (Agaricomycetes)
  • Подклас: Agaricomycetidae (Agaricomycetes)
  • Ред: Boletales (Boletales)
  • Семейство: Boletaceae (Boletaceae)
  • Род: Sutorius (Sutorius)
  • Тип: Sutorius junquilleus (жълта манатарка)
  • Болет светложълт
  • Болката е ярко жълта
  • Болет жълто
  • Юнквилска манатарка
  • Манатарка (Boletus junquilleus).

Жълтата манатарка в чуждоезичната литература понякога се среща под името „Yunkwill's boletus“. Това наименование обаче е погрешно, тъй като конкретният епитет на латински идва от думата „junquillo“, т.е. „светло жълто“, а не от името на себе си. Освен това манатарката в чуждоезичната литература често се нарича друг вид – полубяла гъба (Hemileccinum impolitum). В научната литература могат да се срещнат и други латински наименования на жълтата манатарка: Dicyopus queletii var.junquilleus, Boletus eruthropus var.junquilleus, Boletus pseudosulphureus.

глава при жълтата манатарка обикновено е от 4-5 до 16 см, но понякога може да достигне 20 см в диаметър. При младите гъби формата на шапката е по-изпъкнала и полусферична, а с възрастта става по-плоска. Кожицата е гладка или леко набръчкана, жълто-кафява на цвят. При сухо време, както и при изсъхване на гъбичките, повърхността на капачката става матова, а при влажно време – лигавица.

Целулоза плътен, без мирис, ярко жълт, бързо посинява при разрязване.

Крак дебело, грудково твърдо вещество, високо 4-12 cm и дебелина 2,5-6 cm, жълто-кафяво. Повърхността на стъблото няма мрежеста структура, но може да бъде покрита с малки люспи или кафяви зърна.

Хименофор тръбеста, свободна с нарез. Дължината на тръбите е 1–2 cm, цветът е ярко жълт, а при натиск тръбите стават сини.

Спорите са гладки и вретеновидни, 12-17 х 5-6 микрона. Прах от спори с маслинен цвят.

Жълтата манатарка се среща предимно в букови и дъбови гори. Основният обхват на този вид са страните от Западна Европа; в нашата страна този вид се среща в района на Уссурийск на територията на резервата Супутински. Жълтата манатарка се бере през есенно-летния период – от юли до октомври.

Манатарката е ядлива гъба, която принадлежи към втората категория на хранителна стойност. Яде се както пресен, консервиран, така и сушен.

Оставете коментар