Съдържание
Може би сте забелязали, че понякога сте пълни с енергия и сили, въпреки че цяла нощ работите по интересен проект, а понякога си лягате не по-късно от обикновено, но се събуждате на сутринта напълно празни. Говорим за несъзнателните причини за умората и как да намерите източник на бодрост в себе си.
Животът в мегаполис, социалните мрежи, информационните потоци, общуването с другите, ежедневните грижи и отговорности са източници не само на нашите възможности и радости, но и на стрес и умора. В ежедневната суматоха ние често забравяме за себе си и се хващаме само когато тялото дава ясни сигнали. Един от тях е синдромът на хроничната умора.
Консултациите често се посещават от клиенти, които на пръв поглед имат всичко наред в живота: прилично образование, престижна работа, уреден личен живот, приятели и възможности за пътуване. Но за всичко това няма енергия. Усещането, че сутрин се събуждат вече уморени, а вечер силите остават само за гледане на сериала на вечеря и лягане.
Каква е причината за такова състояние на организма? Разбира се, не бива да се подценява начина на живот, който човек води. Също така мнозина свързват това състояние с дългото отсъствие на слънце. Но има няколко психологически причини, които причиняват умора.
1. Потискане на вашите емоции и желания
Представете си, че след работен ден колега или шеф ви помоли да останете и да помогнете за предстоящо събитие и имате планове за вечерта. По някаква причина не можахте да откажете, ядосахте се на себе си и на тези, които се озоваха в тази ситуация. Тъй като не сте свикнали да говорите за това, което не ви устройва, вие просто потиснахте гнева си и постъпихте като „добър помощник“ и „достоен служител“. Въпреки това, вечер или сутрин се чувствате претоварени.
Много от нас са свикнали да потискат емоциите си. Те се ядосаха на партньора за неизпълнената молба, замълчаха - и потиснатата емоция отиде в съкровищницата на психиката. Обидени от приятел, че закъсняват, те решиха да не изразяват недоволство - също в касичката.
Всъщност емоциите са отличен сензор за случващото се, ако можете правилно да ги разпознаете и да видите причината за това, което ги е причинило.
Емоциите, на които не сме дали воля, не сме изпитали, потиснати в себе си, влизат в тялото и с цялата си тежест падат върху нас. Просто усещаме тази тежест в тялото като синдром на хроничната умора.
С желания, които не си позволяваме, се случва същото. В психиката, като в съд, се натрупват напрежение и недоволство. Психическият стрес е не по-малко тежък от физическия. Затова психиката ни казва, че е уморена и й е време да се разтовари.
2. Желанието да отговорим на очакванията на другите
Всеки от нас живее в обществото и затова е постоянно повлиян от мненията и оценките на другите. Разбира се, много е хубаво, когато ни се възхищават и ни одобряват. Когато обаче тръгнем по пътя на удовлетворяване на очакванията на някой друг (родители, партньор, съпруг или приятели), ние ставаме напрегнати.
В това напрежение се крие страхът от провал, потискането на собствените нужди в името на желанията на другите и безпокойството. Радостта и енергичността, които ни дава похвала при успех, се оказват не толкова дълги като период на напрежение и се заменят с ново очакване. Прекомерният стрес винаги търси изход, а хроничната умора е един от безопасните варианти.
3. Токсична среда
Случва се и ние да следваме своите желания и цели, да се реализираме. В нашата среда обаче има хора, които обезценяват постиженията ни. Вместо подкрепа получаваме неконструктивна критика, а те реагират на всяка наша идея с „условен реализъм”, съмнявайки се, че можем да постигнем плановете си. Такива хора са токсични за нас и, за съжаление, сред тях може да са нашите близки - родители, приятели или партньори.
Справянето с токсичен човек отнема огромно количество ресурси.
Обяснявайки и защитавайки идеите си, ние не само се уморяваме, но и губим вяра в себе си. Изглежда, кой, ако не е близо, може „обективно“ да посъветва нещо?
Разбира се, струва си да поговорите с човек, да разберете причината за неговите остри реакции и думи и да го помолите да изрази мнението си по-градивно, да ви подкрепи. Напълно възможно е той да прави това несъзнателно, тъй като самият той е бил комуникиран по този начин преди и е разработил подходящ модел на поведение. От доста време той толкова свикна с нея, че вече не забелязва реакциите му.
Въпреки това, ако събеседникът не е готов на компромис и не вижда проблем, ние сме изправени пред избор: да сведем до минимум комуникацията или да продължим да изразходваме енергия, защитавайки нашите интереси.
Как да си помогнете?
Живейте емоции, бъдете готови да изживеете всяка от тях. Научете се да предавате чувствата си на другите по природосъобразен начин и отказвайте молби, ако е необходимо. Научете се да говорите за вашите желания и за това, което е неприемливо за вас.
Всеки път, който ви отдалечава от вас, носи напрежение и тялото веднага сигнализира за това. Иначе как ще разбереш, че това, което правиш, е разрушително за теб?
Очакванията на другия са негова отговорност. Оставете го да се справи сам с тях. Не поставяйте ключа към вашето спокойствие в ръцете на онези, чиито очаквания се стремите да оправдаете. Направете каквото можете и си позволете да правите грешки.
Не е трудно да откриете източника на бодрост в себе си. За да направите това, е необходимо да намерите и сведете до минимум причините за загуба на енергия.
Започнете да бъдете по-внимателни към себе си и да анализирате, след което имате състояние на празнота. Може би не сте спали от седмица? Или не се чуваш толкова много, че тялото да не е намерило друг начин да привлече вниманието ти към себе си?
Психичното и физическото състояние зависят едно от друго, като елементи на едно цяло - нашето тяло. Веднага щом започнем да забелязваме и променяме това, което не ни подхожда, тялото веднага реагира: настроението ни се подобрява и има повече енергия за нови постижения.