Устойчивите на антибиотици бактерии се увеличават. За това е виновно самото човечество, което изобрети антибиотиците и започна масово да ги използва, често дори без нужда. Бактериите нямаха друг избор, освен да се адаптират. Още една победа на природата – появата на гена NDM-1 – заплашва да стане окончателна. Какво да правя с него?
Хората много често използват антибиотици по най-незначителната причина (а понякога и без никаква причина). Така се появяват мултирезистентни инфекции, които практически не се лекуват с познатите на съвременната медицина антибиотици. Антибиотиците са безполезни при лечението на вирусни заболявания, защото те просто не действат на вирусите. Но те действат върху бактериите, които в определено количество винаги присъстват в човешкото тяло. Въпреки това, честно казано, трябва да се каже, че „правилното“ лечение на бактериални заболявания с антибиотици, разбира се, също допринася за адаптирането им към неблагоприятни условия на околната среда.
Както пише Guardian, „Ерата на антибиотиците е към края си. Някой ден ще смятаме, че две поколения, свободни от инфекции, е просто прекрасно време за медицината. Досега бактериите не са успели да отвърнат на удара. Изглежда, че краят на историята на инфекциозните болести е толкова близо. Но сега на дневен ред е „пост-антибиотичен“ апокалипсис.“
Масовото производство на антимикробни средства в средата на ХХ век постави началото на нова ера в медицината. Първият антибиотик, пеницилинът, е открит от Александър Флеминг през 1928 г. Ученият го изолира от щам на гъбичките Penicillium notatum, чийто растеж в съседство с други бактерии има поразителен ефект върху тях. Масовото производство на лекарството беше създадено в края на Втората световна война и успя да спаси много животи, което изискваше бактериални инфекции, които засягаха ранени войници след хирургични операции. След войната фармацевтичната индустрия активно се занимава с разработването и производството на нови видове антибиотици, все по-ефективни и действащи върху все по-широк спектър от опасни микроорганизми. Скоро обаче се установи, че антибиотиците не могат да бъдат универсално лекарство за бактериални инфекции, просто защото броят на видовете патогенни бактерии е изключително голям и някои от тях са в състояние да устоят на ефектите на лекарствата. Но най-важното е, че бактериите могат да мутират и да развият средства за борба с антибиотиците.
В сравнение с други живи същества, по отношение на еволюцията, бактериите имат едно неоспоримо предимство - всяка отделна бактерия не живее дълго, а заедно се размножават бързо, което означава, че процесът на поява и консолидиране на "благоприятна" мутация им отнема много по-малко време отколкото, да предположим, че човек. Появата на лекарствена резистентност, тоест намаляване на ефективността на употребата на антибиотици, лекарите забелязват отдавна. Особено показателна е появата първо на резистентни към определени лекарства, а след това и на мултирезистентни щамове на туберкулозата. Световната статистика показва, че около 7% от туберкулозно болните са заразени с този вид туберкулоза. Еволюцията на Mycobacterium tuberculosis обаче не спира дотук – появява се щам с широка лекарствена резистентност, който практически не се поддава на лечение. Туберкулозата е инфекция с висока вирулентност, поради което появата на нейната свръхустойчива разновидност беше призната от Световната здравна организация за особено опасна и взета под специален контрол на ООН.
„Краят на антибиотичната ера“, обявен от Guardian, не е обичайната тенденция на медиите да се паникьосват. Проблемът е идентифициран от английския професор Тим Уолш, чиято статия „Появата на нови механизми на резистентност към антибиотици в Индия, Пакистан и Обединеното кралство: Молекулярни, биологични и епидемиологични аспекти“ е публикувана на 11 август 2010 г. в престижното списание Lancet Infectious Diseases . Статията на Уолш и колегите му е посветена на изследването на гена NDM-1, открит от Уолш през септември 2009 г. Този ген, изолиран за първи път от бактериални култури, получени от пациенти, пътували от Англия до Индия и попаднали на операционната маса там, се пренася изключително лесно между различни видове бактерии в резултат на така наречения хоризонтален трансфер на гени. По-специално, Уолш описва такъв трансфер между изключително често срещаните Escherichia coli E. coli и Klebsiella pneumoniae, един от причинителите на пневмония. Основната характеристика на NDM-1 е, че прави бактериите устойчиви на почти всички най-мощни и модерни антибиотици като карбапенемите. Новото проучване на Walsh показва, че бактериите с тези гени вече са доста разпространени в Индия. Инфекцията възниква по време на хирургични операции. Според Уолш появата на такъв ген в бактериите е изключително опасна, тъй като просто няма антибиотици срещу чревни бактерии с такъв ген. Изглежда, че медицината има още около 10 години, докато генетичната мутация стане по-широко разпространена.
Това не е твърде много, като се има предвид, че разработването на нов антибиотик, неговите клинични изпитвания и стартирането на масово производство отнема много време. В същото време фармацевтичната индустрия все още трябва да бъде убедена, че е време да действа. Колкото и да е странно, фармацевтичната индустрия не се интересува твърде много от производството на нови антибиотици. Световната здравна организация дори заявява с горчивина, че за фармацевтичната индустрия е просто нерентабилно да произвежда антимикробни средства. Инфекциите обикновено се лекуват твърде бързо: типичният курс на антибиотици продължава не повече от няколко дни. Сравнете със сърдечните лекарства, които отнемат месеци или дори години. И ако не е необходимо твърде много за масовото производство на лекарството, тогава печалбата се оказва по-малка, а и желанието на корпорациите да инвестират в научни разработки в тази посока също става по-малко. Освен това много инфекциозни заболявания са твърде екзотични, особено паразитните и тропическите болести, и се срещат далеч от Запада, който може да плати за лекарства.
Освен икономически, съществуват и природни ограничения – повечето нови антимикробни лекарства се получават като варианти на стари и затова бактериите „свикват“ с тях доста бързо. Откриването на принципно нов тип антибиотици през последните години не се случва много често. Разбира се, освен антибиотиците, здравеопазването разработва и други средства за лечение на инфекции – бактериофаги, антимикробни пептиди, пробиотици. Но тяхната ефективност все още е доста ниска. Във всеки случай няма какво да замени антибиотиците за профилактика на бактериални инфекции след операция. Операциите по трансплантация също са незаменими: временното потискане на имунната система, необходимо за трансплантация на органи, изисква използването на антибиотици, за да се застрахова пациентът срещу развитието на инфекции. По същия начин антибиотиците се използват по време на химиотерапия на рак. Липсата на такава защита би направила всички тези лечения, ако не безполезни, то изключително рискови.
Докато учените търсят средства от нова заплаха (и в същото време пари за финансиране на изследвания за резистентност към лекарства), какво трябва да направим всички ние? Използвайте антибиотиците по-внимателно и внимателно: всяка тяхна употреба дава шанс на „врага“, бактериите, да намерят начини да се противопоставят. Но най-важното е да запомните, че най-добрата борба (от гледна точка на различни концепции за здравословно и естествено хранене, традиционната медицина - същата Аюрведа, както и просто от гледна точка на здравия разум) е превенцията. Най-добрият начин за борба с инфекциите е непрекъснатата работа върху укрепването на собственото ви тяло, привеждането му в състояние на хармония.