През 2016 г., говорейки на Световния икономически форум в Давос, неговият президент Клаус Мартин Шваб говори за „Четвъртата индустриална революция“: нова ера на пълна автоматизация, която създава конкуренция между човешкия интелект и изкуствения интелект. Тази реч (както и книгата със същото име) се смята за повратна точка в развитието на новите технологии. Много държави трябваше да изберат кой път ще поемат: приоритет на технологиите пред индивидуалните права и свободи или обратното? Така технологичният повратен момент се превърна в социален и политически.
За какво още говори Шваб и защо е толкова важно?
Революцията ще промени баланса на силите между хората и машините: изкуственият интелект (AI) и роботите ще създадат нови професии, но също така ще убият старите. Всичко това ще породи социално неравенство и други сътресения в обществото.
Дигиталните технологии ще дадат огромно предимство на онези, които след време ще заложат на тях: изобретатели, акционери и рискови инвеститори. Същото важи и за държавите.
В надпреварата за глобално лидерство днес, който има най-голямо влияние в областта на изкуствения интелект, печели. Глобалната печалба от прилагането на AI технология през следващите пет години се оценява на $16 трилиона, а бНай-голям дял ще имат САЩ и Китай.
В книгата си „Суперсилите на изкуствения интелект“ китайският IT експерт Кай-Фу Лий пише за борбата между Китай и САЩ в областта на технологиите, феномена на Силиконовата долина и колосалната разлика между двете страни.
САЩ и Китай: надпревара във въоръжаването
САЩ се счита за една от най-развитите страни в областта на изкуствения интелект. Глобални гиганти, базирани в Силиконовата долина – като Google, Apple, Facebook или Microsoft – обръщат голямо внимание на тези разработки. Към тях се присъединяват десетки стартиращи компании.
През 2019 г. Доналд Тръмп поръча създаването на American AI Initiative. Работи в пет области:
Стратегията за AI на Министерството на отбраната говори за използването на тези технологии за военни нужди и киберсигурност. В същото време още през 2019 г. САЩ признаха превъзходството на Китай по някои показатели, свързани с изследванията на ИИ.
През 2019 г. правителството на САЩ отдели около $1 милиард за изследвания в областта на изкуствения интелект. До 2020 г. обаче само 4% от главните изпълнителни директори в САЩ планират да внедрят AI технология, в сравнение с 20% през 2019 г. Те смятат, че възможните рискове от технологията са много по-високи от нейните възможности.
Китай има за цел да изпревари САЩ в областта на изкуствения интелект и други технологии. За отправна точка може да се счита 2017 г., когато се появи Националната стратегия за развитие на AI технологиите. Според него до 2020 г. Китай трябва да е настигнал световните лидери в тази област, а общият пазар на AI в страната трябва да надхвърли 22 милиарда долара. Те планират да инвестират 700 милиарда долара в интелигентно производство, медицина, градове, селско стопанство и отбрана.
Лидерът на Китай Си Дзинпин вижда ИИ като „движещата сила зад технологичната революция“ и икономическия растеж. Бившият президент на китайския Google Ли Кайфу приписва това на факта, че AlphaGo (разработката на главния офис на Google) победи китайския шампион по го игри Ke Jie. Това се превърна в технологично предизвикателство за Китай.
Основното нещо, в което страната отстъпва на САЩ и други лидери досега, са фундаменталните теоретични изследвания, разработването на основни алгоритми и чипове, базирани на AI. За да преодолее това, Китай активно заема най-добрите технологии и специалисти от световния пазар, като същевременно не позволява на чуждестранните компании да се конкурират с китайските на вътрешния пазар.
В същото време сред всички компании в областта на AI най-добрите се избират на няколко етапа и се издигат до лидерите в индустрията. Подобен подход вече е използван в телекомуникационната индустрия. През 2019 г. в Шанхай започна да се изгражда първата пилотна зона за иновации и прилагане на изкуствен интелект.
През 2020 г. правителството обещава още 1,4 трилиона долара за 5G, AI и самоуправляващи се автомобили. Те залагат на най-големите доставчици на облачни изчисления и анализ на данни – Alibaba Group Holding и Tencent Holdings.
Baidu, „китайският Google“ с до 99% точност на разпознаване на лица, стартиращите компании iFlytek и Face са най-успешните. Пазарът на китайски микросхеми само за една година - от 2018 до 2019 г. - нарасна с 50%: до 1,73 милиарда долара.
В лицето на търговска война и влошаване на дипломатическите отношения със Съединените щати, Китай засили интеграцията на граждански и военни проекти в областта на ИИ. Основната цел е не само технологично, но и геополитическо превъзходство над САЩ.
Въпреки че Китай успя да изпревари САЩ по отношение на неограничен достъп до големи и лични данни, той все още изостава в областта на технологичните решения, изследванията и оборудването. В същото време китайците публикуват повече цитирани статии за AI.
Но за да развиваме AI проекти, ние се нуждаем не само от ресурси и държавна подкрепа. Необходим е неограничен достъп до големи данни: именно те осигуряват основата за научни изследвания и разработки, както и обучението на роботи, алгоритми и невронни мрежи.
Големи данни и граждански свободи: каква е цената на прогреса?
Големите данни в САЩ също се приемат сериозно и вярват в техния потенциал за икономическо развитие. Дори при Обама правителството стартира шест федерални програми за големи данни на обща стойност 200 милиона долара.
Със защитата на големи и лични данни обаче тук не всичко е толкова просто. Повратна точка бяха събитията от 11 септември 2011 г. Смята се, че тогава държавата е предоставила на специалните служби неограничен достъп до личните данни на своите граждани.
През 2007 г. беше приет Законът за борба с тероризма. И от същата година PRISM се появява на разположение на ФБР и ЦРУ – една от най-модерните услуги, която събира лични данни за всички потребители на социалните мрежи, както и на услугите на Microsoft, Google, Apple, Yahoo и дори телефони. записи. Именно за тази база говори Едуард Сноудън, който преди това е работил в екипа на проекта.
В допълнение към разговорите и съобщенията в чатове, имейли, програмата събира и съхранява данни за геолокация, история на браузъра. Такива данни в САЩ са много по-малко защитени от личните данни. Всички тези данни се събират и използват от едни и същи IT гиганти от Силиконовата долина.
В същото време все още няма единен пакет от закони и мерки, регулиращи използването на големи данни. Всичко се основава на политиката за поверителност на всяка конкретна компания и официалните задължения за защита на данните и анонимизиране на потребителите. Освен това всяка държава има свои правила и закони в това отношение.
Някои държави все още се опитват да защитят данните на своите граждани, поне от корпорациите. Калифорния има най-строгия закон за защита на данните в страната от 2020 г. насам. Според него интернет потребителите имат право да знаят каква информация събират компаниите за тях, как и защо я използват. Всеки потребител може да поиска той да бъде премахнат или събирането да бъде забранено. Година по-рано той забрани и използването на лицево разпознаване в работата на полицията и специалните служби.
Анонимизирането на данни е популярен инструмент, използван от американските компании: когато данните са анонимизирани и е невъзможно да се идентифицира конкретно лице от тях. Това обаче отваря големи възможности за компаниите да събират, анализират и прилагат данни за търговски цели. В същото време за тях вече не се прилагат изисквания за поверителност. Такива данни се продават свободно чрез специални борси и отделни брокери.
Налагайки закони за защита срещу събирането и продажбата на данни на федерално ниво, Америка може да се сблъска с технически проблеми, които всъщност засягат всички нас. И така, можете да изключите проследяването на местоположението на телефона си и в приложенията, но какво ще кажете за сателитите, които излъчват тези данни? Сега има около 800 от тях в орбита и е невъзможно да ги изключим: по този начин ще останем без интернет, комуникации и важни данни – включително изображения на предстоящи бури и урагани.
В Китай Законът за киберсигурността е в сила от 2017 г. Той, от една страна, забранява на интернет компаниите да събират и продават информация за потребителите с тяхното съгласие. През 2018 г. те дори пуснаха спецификация за защита на личните данни, която се счита за една от най-близките до европейския GDPR. Спецификацията обаче е само набор от правила, а не закон и не позволява на гражданите да защитават правата си в съда.
От друга страна, законът изисква мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и стратегическите предприятия да съхраняват част от данните в страната и да ги предават на властите при поискване. Нещо подобно у нас предписва т. нар. „Пролетен закон“. В същото време надзорните органи имат достъп до всяка лична информация: обаждания, писма, чатове, история на браузъра, геолокация.
Общо в Китай има повече от 200 закона и разпоредби относно защитата на личната информация. От 2019 г. всички популярни приложения за смартфони се проверяват и блокират, ако събират потребителски данни в нарушение на закона. Тези услуги, които формират емисия от публикации или показват реклами въз основа на предпочитанията на потребителите, също попадат в обхвата. За да ограничи максимално достъпа до информация в мрежата, страната има „Златен щит“, който филтрира интернет трафика в съответствие със законите.
От 2019 г. Китай започна да се отказва от чужди компютри и софтуер. От 2020 г. китайските компании са задължени да преминат към облачни изчисления, както и да предоставят подробни доклади за въздействието на ИТ оборудването върху националната сигурност. Всичко това на фона на търговска война със Съединените щати, която постави под въпрос безопасността на 5G оборудването от китайски доставчици.
Подобна политика предизвиква отхвърляне в световната общност. ФБР каза, че предаването на данни през китайски сървъри не е защитено: те могат да бъдат достъпни от местни разузнавателни агенции. След него изразиха загриженост и международните корпорации, включително Apple.
Световната правозащитна организация Human Rights Watch посочва, че Китай е изградил „мрежа от тотално държавно електронно наблюдение и сложна система за интернет цензура“. 25 държави-членки на ООН са съгласни с тях.
Най-яркият пример е Синдзян, където държавата наблюдава 13 милиона уйгури, мюсюлманско национално малцинство. Използва се разпознаване на лица, проследяване на всички движения, разговори, кореспонденция и репресии. Системата за „социален кредит“ също е критикувана: когато достъпът до различни услуги и дори полети в чужбина е достъпен само за тези, които имат достатъчен рейтинг на надеждност – от гледна точка на държавните служби.
Има и други примери: когато държавите се споразумеят за единни правила, които трябва да защитават личните свободи и конкуренцията във възможно най-голяма степен. Но тук, както се казва, има нюанси.
Как европейският GDPR промени начина, по който светът събира и съхранява данни
От 2018 г. Европейският съюз прие GDPR – Общия регламент за защита на данните. Той регулира всичко, свързано със събирането, съхранението и използването на онлайн потребителски данни. Когато законът влезе в сила преди година, той се смяташе за най-строгата система в света за защита на поверителността на хората онлайн.
Законът изброява шест правни основания за събиране и обработка на данни от интернет потребители: например лично съгласие, правни задължения и жизненоважни интереси. Има и осем основни права за всеки потребител на интернет услуги, включително правото да бъдете информирани за събирането на данни, да коригирате или изтриете данни за себе си.
От компаниите се изисква да събират и съхраняват минималното количество данни, от които се нуждаят, за да предоставят услуги. Например, онлайн магазин не трябва да ви пита за вашите политически възгледи, за да достави продукт.
Всички лични данни трябва да бъдат надеждно защитени в съответствие със стандартите на закона за всеки вид дейност. Освен това личните данни тук означават, наред с други неща, информация за местоположение, етническа принадлежност, религиозни вярвания, бисквитки на браузъра.
Друго трудно изискване е преносимостта на данните от една услуга към друга: например Facebook може да прехвърля вашите снимки в Google Photos. Не всички компании могат да си позволят тази опция.
Въпреки че GDPR беше приет в Европа, той се прилага за всички компании, които работят в рамките на ЕС. GDPR се прилага за всеки, който обработва лични данни на граждани или жители на ЕС или им предлага стоки или услуги.
Създаден, за да защити, за ИТ индустрията законът се превърна в най-неприятните последици. Само през първата година Европейската комисия глоби повече от 90 компании на обща стойност над 56 милиона евро. Освен това максималната глоба може да достигне до 20 милиона евро.
Много корпорации се сблъскаха с ограничения, които създадоха сериозни пречки за развитието им в Европа. Сред тях бяха Facebook, както и British Airways и хотелската верига Marriott. Но преди всичко законът удари малкия и среден бизнес: те трябва да приспособят всичките си продукти и вътрешни процеси към неговите норми.
GDPR създаде цяла индустрия: адвокатски кантори и консултантски фирми, които помагат за привеждането на софтуера и онлайн услугите в съответствие със закона. Неговите аналози започнаха да се появяват в други региони: Южна Корея, Япония, Африка, Латинска Америка, Австралия, Нова Зеландия и Канада. Документът оказа голямо влияние върху законодателството на САЩ, нашата страна и Китай в тази област.
Човек може да остане с впечатлението, че международната практика за прилагане и защита на технологиите в областта на големите данни и AI се състои от някои крайности: тотално наблюдение или натиск върху ИТ компаниите, неприкосновеност на личната информация или пълна беззащитност пред държавата и корпорациите. Не точно: има и добри примери.
AI и големи данни в услуга на Интерпол
Международната организация на криминалната полиция – накратко Интерпол – е една от най-влиятелните в света. Тя включва 192 държави. Една от основните задачи на организацията е да събира бази данни, които помагат на правоприлагащите органи по света да предотвратяват и разследват престъпления.
Интерпол има на разположение 18 международни бази: за терористи, опасни престъпници, оръжия, откраднати произведения на изкуството и документи. Тези данни се събират от милиони различни източници. Например глобалната цифрова библиотека Dial-Doc ви позволява да идентифицирате откраднати документи, а системата Edison - фалшиви.
Усъвършенствана система за лицево разпознаване се използва за проследяване на движенията на престъпници и заподозрени. Той е интегриран с бази данни, които съхраняват снимки и други лични данни от над 160 държави. Той е допълнен от специално биометрично приложение, което сравнява формите и пропорциите на лицето, така че съвпадението да е възможно най-точно.
Системата за разпознаване открива и други фактори, които променят лицето и затрудняват разпознаването му: осветление, стареене, грим и грим, пластични операции, последиците от алкохолизма и наркоманията. За да се избегнат грешки, резултатите от системното търсене се проверяват ръчно.
Системата беше въведена през 2016 г. и сега Интерпол работи активно за нейното подобряване. Международният симпозиум по идентификация се провежда на всеки две години, а работната група Face Expert обменя опит между страните два пъти годишно. Друго обещаващо развитие е система за гласово разпознаване.
Международният изследователски институт на ООН (UNICRI) и Центърът за изкуствен интелект и роботика отговарят за най-новите технологии в областта на международната сигурност. Сингапур създаде най-големия международен център за иновации на Интерпол. Сред неговите разработки са полицейски робот, който помага на хората по улиците, както и AI и технологии за големи данни, които помагат за прогнозиране и предотвратяване на престъпления.
Как иначе се използват големи данни в държавни услуги:
NADRA (Пакистан) – база данни с мултибиометрични данни на граждани, която се използва за ефективна социална подкрепа, данъчен и граничен контрол.
Администрацията за социално осигуряване (SSA) в САЩ използва големи данни, за да обработва по-точно молбите за инвалидност и да намали измамниците.
Министерството на образованието на САЩ използва системи за разпознаване на текст, за да обработва нормативни документи и да проследява промените в тях.
FluView е американска система за проследяване и контрол на грипни епидемии.
Всъщност големите данни и изкуственият интелект ни помагат в много области. Те са изградени върху онлайн услуги като тези, които ви уведомяват за задръствания или тълпи. С помощта на големи данни и AI в медицината те провеждат изследвания, създават лекарства и протоколи за лечение. Те помагат за организирането на градската среда и транспорта така, че всички да са удобни. В национален мащаб те спомагат за развитието на икономиката, социалните проекти и техническите иновации.
Ето защо въпросът колко големи данни се събират и прилагат, както и AI алгоритмите, които работят с тях, е толкова важен. В същото време най-важните международни документи, които регулират тази област, бяха приети съвсем наскоро – през 2018-19 г. Все още няма еднозначно решение на основната дилема, свързана с използването на големи данни за сигурност. Когато, от една страна, прозрачността на всички съдебни решения и следствени действия, а от друга страна, защитата на личните данни и всяка информация, която може да навреди на човек, ако бъде публикувана. Следователно всяка държава (или съюз от държави) решава за себе си този въпрос по свой начин. И този избор често определя цялата политика и икономика за следващите десетилетия.
Абонирайте се за канала Trends в Telegram и бъдете в крак с актуалните тенденции и прогнози за бъдещето на технологиите, икономиката, образованието и иновациите.