Преди да разбера, че ще ставам майка, бях професионален сноубордист, карах кикбокс три пъти седмично и прекарвах цялото си свободно време във фитнеса. Бях сигурна, че бременността ми ще бъде лека, без никакви усложнения и си мечтаех как с бебето ще правим заедно йога. Щях да бъда най-щастливата и здрава майка! Е, или наистина го исках… Реалността обаче се оказа съвсем различна. Едва когато дъщеря ми беше на две години, имах сили и време да правя поне малко упражнения. Нямах представа за всички трудности на майчинството и дори не можех да си представя, че всички наранявания, получени по време на тренировки и състезания, ще ми напомнят за себе си след раждането и ще водя заседнал начин на живот. За щастие това време е зад нас и сега искам да споделя опита си как успях да се върна към спорта и активния начин на живот. Ето три урока, които научих (надявам се да са полезни не само за новите майки): 1) Бъдете мили към себе си Преди бременността се смятах за супер спортистка, бях доста наивна, взискателна и не прощавах нито на себе си, нито на другите недостатъци. Представата ми за това какво означава да си в добра форма беше желязна, но тялото ми се промени. Докато мога да се върна отново във фитнеса, трябваше да се науча да оставя ума си, да живея в настоящето и да се наслаждавам на момента. 2) Нямате достатъчно време? Опитайте нещо ново! Не спортувах, защото нямах време за това. Това убеждение беше основната ми пречка. Колкото повече мислех колко време трябва да отделям за пътуване до фитнеса, толкова повече извинения намирах да не отида там. Един ден, от пълно отчаяние, реших да започна да тичам из къщата… Мразех да тичам, но тялото и умът ми изискваха обучение. И знаете ли какво намерих? Какво наистина обичам да тичам! И все още бягам, а през последните три години пробягах два полумаратона. Така че не е липса на време, а стари навици и вярвания. 3) Празнувайте живота си – никога не знаете кого вдъхновявате Разбира се, беше ми трудно да забравя за миналите си постижения в спорта и да започна всичко от нулата. Напредъкът ми в бягането не ми се стори толкова значителен. Забелязах обаче, че когато разказах на приятелите си за тях, ги вдъхнових с примера си и те също започнаха да бягат. И това е страхотен повод за радост! И разбрах, че каквото и да правиш, радвай му се, споделяй радостта си с другите и празнувай живота си! Източник: zest.myvega.com Превод: Лакшми
2022-11-11