„Долу Полша с изрода на лекарката!“ известният хирург говори за д-р Анна Томашевич-Добрска

Не само талантлив и забележително интелигентен, но и упорит и решителен. Тя отхвърли предложението, което отвори вратата към международната й кариера, и отиде във Варшава вместо в Токио. Животът й беше пълен с внезапни обрати. Фактът, че навлиза в мъжка професия, се определя от срещата й с турския султан. В момента в Полша 60 процента. лекарите са жени, тя беше първата.

1. Anna Tomaszewicz взе решението, че ще стане „лекарство“ на 15-годишна възраст
2. Завършила е медицина в Цюрих с отличие като първата полякиня
3. След завръщането си в страната не й беше позволено да тренира. Случайно стечение на обстоятелствата й помогна за признаването на дипломата
4. Във Варшава тя се занимаваше с основната гинекология, управляваше приют за майчинство и обучаваше акушерки
5. Тя активно подкрепяше борбата за равни права на жените, пишеше статии, говори, беше съорганизатор на първия Конгрес на полските жени
6. Можете да намерите повече актуална информация на началната страница на TvoiLokony

Когато новоизпечената възпитаничка на Медицинския факултет на Цюрихския университет се завърна в родината си, за да започне практиката си, изключителен хирург, до днес патрон на много полски болници, проф. Ludwik Rydygier каза: „Далеч от Полша с изрода на жена лекар! Нека продължим да бъдем известни със славата на нашите жени, която поетът провъзгласява толкова добре “, придружен от Габриела Заполска, смятана за една от първите полски феминистки: „Не искам жени лекари, адвокати или ветеринарни лекари! Не страната на мъртвите! Не губете женското си достойнство! ».

Полските вестници съобщават за обучението й в Швейцария на първите страници

Анна Томашевич е родена през 1854 г. в Млава, откъдето семейството се премества в Ломжа, а след това във Варшава. Баща й е бил офицер от военната полиция, а майка й Ядвига Колачковска произхожда от благородническо семейство с дълги патриотични традиции.

През 1869 г. Анна завършва с отличие по-високата заплата на г-жа Paszkiewicz във Варшава. Още по време на следването си има идеята, че ще стане лекар. Първоначално родителите не приемат плановете на 15-годишното момче не само по морални, но и по икономически причини. Те имаха шест деца за издръжка. Анна дълго трябваше да убеждава баща си, за да вземе своето решение, а последният аргумент се оказа... гладна стачка. Господин Владислав най-накрая се наведе и отвори ковчега. В продължение на две години той наема частни учители, за да подготвят дъщеря си за обучение. Преподаваха й предмети, които не се преподаваха на заплата – биология, физика, химия, френски, немски и латински.

Накрая едно 17-годишно момиче заминава за Цюрих. През 1871 г. тя издържа приемните изпити и започва обучението си.

Първата жена е приета да учи медицина там през 1864 г. Полякинята е петнадесетата студентка. Преди нея в медицината влязоха шест жени, четири германки, две англичанки и една американка. Жените, учещи в медицинския факултет, се наричаха медици. Мъжете – преподаватели и колеги – често се съмняваха дали са подходящи за професията. Носеха се слухове, че кандидат-докторките се справят зле, затова при записване за първа година им искат свидетелство за морал.

Въпреки това варшавските вестници съобщават на първите страници: „През септември 1871 г. Анна Томашевичувна напуска Варшава за Цюрих, за да учи медицина в тамошния университет“. Беше нещо безпрецедентно.

Анна се оказа много талантлива ученичка. От третата година участва в научни изследвания, а през петата става асистент на проф. Едуард Хицинг, невролог и психиатър. Тя почти плати за този платен асистент с живота си, защото по време на работата си се разболя от тиф, който преживя много тежко.

През 1877 г. тя получава докторска степен и отличие за дисертацията си, озаглавена „Принос към физиологията на слуховия лабиринт“. Веднага й предложили да удължи асистентския си стаж и да замине за Япония. Но върната в родината си, Анна отказва и заминава за Варшава.

Д-р Томашевич бързо съжали за решението си

У дома пресата представяше лекарите като безразсъдни хора без предразположения към професията. Колегите й също се отнасяха пренебрежително към нея. Веднага след завръщането си той предприе действия срещу нея, между другото, известният проф. Ридигиер.

Д-р Томашевич решава, че ще смаже съпротивата на колегите си, доказвайки своите знания и умения. Тя кандидатства за прием във Варшавското медицинско дружество. Нейният труд, написан за престижно немско медицинско списание, вече беше в библиотеката на дружеството. Сега тя изпрати там още двама. Президентът Хенрик Хойер ги оцени високо, като написа, че кандидатът има „големи способности“ и „пълно запознаване с целите и средствата на медицината“, но това не убеди останалите членове на обществото. Кандидатурата й беше загубена при тайно гласуване.

Александър Свентоховски и Болеслав Прус я защитиха в пресата. Прус пише: „Смятаме, че този инцидент е обикновен симптом на отвращение към необикновени неща, явление, което е толкова често срещано в света, че дори врабчетата кълват канарче, защото е жълто“.

За съжаление на младата лекарка не й е позволено да валидира дипломата си и така да започне работа по професията. “Przegląd Lekarski” съобщи: “Жалко е да призная, че г-ца Т. в самото начало изпитва само неприятности в професията си. Тя искаше да се яви на изпит тук и отиде при уредника на научния окръг, който я изпрати при министъра, а министърът отказа. Освен това тя предложи услугите си на Обществото на Червения кръст, но то отхвърли предложението й.

От Червения кръст оправдаха отказа да назначат лекаря с липсата на право на практикуване и кръгът се затвори.

Вижте също: Сър Фредерик Грант Бантинг – ортопедът, спасил живота на диабетици

Лекарят се опитва в Санкт Петербург

Виждайки, че усилията й да получи признаване на швейцарската си диплома във Варшава са безплодни, д-р Томашевич заминава за Санкт Петербург. И там не е лесно, защото лекарите излагат следните аргументи: «жените не могат да бъдат лекари, защото... нямат бради!".

Ани обаче се притекла на помощ случайно. По същото време в Санкт Петербург бил на посещение някакъв султан, който търсел жена, която да се грижи за харема му. Той имаше много изисквания, тъй като кандидатът трябваше да владее свободно немски и английски език. Д-р Томашевич отговаряше на всички тези условия. Тя беше назначена, а това от своя страна й позволи да валидира дипломата си. Тя издържа изпитите в Санкт Петербургския университет, получавайки право да практикува в цялата страна.

През 1880 г. Анна се завръща в Полша и започва собствена практика във Варшава през юни. Не се занимава с физиология, каквато беше нейната специалност. Работи на улица Niecała, специализирана в лечението на жени и деца. Този избор до голяма степен беше наложен от обстоятелствата, тъй като малко мъже биха пожелали да се консултират с нея по това време.

Година по-късно личният й живот също се променя. Омъжва се за свой колега – УНГ специалист Конрад Добрски, от когото имат един син Игнаци.

През 1882 г. д-р Томашевич-Добрска отбелязва още един малък професионален успех. Започва работа в родилен дом на улица „Проста“. Не беше лесно да получи работата, тъй като тя трябваше да победи своите мъже конкуренти. Въпреки това тя получава силна подкрепа от съпруга си, както и от Болеслав Прус и Александър Свентоховски.

Първият полски гинеколог

Родилният дом, в който работи, е създаден по инициатива на известния банкер и филантроп Станислав Кроненберг. Той отпусна средства за откриването на пет подобни заведения след избухването на епидемия от следродилни инфекции във Варшава.

Началото на работата на д-р Томашевич-Добрска е драматично трудно. Старата жилищна къща на ул. „Проста“ нямаше течаща вода, нямаше тоалетна, а старите, напукани печки димеха. При такива условия лекарят прилага правилата за антисептично лечение. Тя също така разработи основните правила за хигиена, които тя нарече „Обети за целомъдрие“. Целият персонал трябваше стриктно да ги спазва.

Помощта там беше безплатна и от нея се възползваха най-бедните жителки на Варшава. През 1883 г. в заведението са родени 96 деца, а през 1910 г. – вече 420.

При управлението на д-р Томашевич-Добрска смъртността на родилките падна до 1 процент, което предизвика възхищение не само сред лекарите във Варшава. Благодарение на нейните усилия през 1889 г. приютът е преместен в нова сграда на ул. Żelazna 55. Там помещенията и санитарните условия бяха много по-добри, дори бяха създадени изолационни стаи за фебрилни акушер-гинеколози. Там през 1896 г. лекарят е първият във Варшава, който извършва цезарово сечение.

Допълнително д-р Анна обучава персонал и акушер-гинеколози. Тя е обучила 340 акушерки и 23 акушер-гинеколози. Тя е публикувала няколко десетки медицински статии за методите на лечение, използвани в нейното заведение, както и например за стандарта на живот на полската общност в сравнение с европейците.

Нейните описания на убежището искрят с малко ирония, като например тясната, бедна кухня, където се готви и пере и където слугите спят и чакат посетители, тя нарича „Пантеон, обхващащ всички култове и всички ритуали“.

Лекарката работи в професията почти 30 години, печелейки славата на отличен лекар, а кабинетът й е пълен с жени от всички сфери на живота. В края на живота си д-р Томашевич-Добрска е един от най-популярните лекари в столицата, който лекува безплатно бедни пациенти и дори ги подпомага финансово. Когато през 1911 г. във Варшава са създадени две родилни болници: Св. Зофия и о. Анна Мазовецка и приютите са затворени, той отказва да поеме управлението на болницата, като предлага свой заместник за тази позиция.

В допълнение към професионалната си дейност, д-р Анна е била активна и във Варшавското благотворително дружество (тя е управител на шивалнята) и Летните лагери за деца, тя също е лекар в приют за учители. Тя пише статии за седмичника Kultura Polska и говори за правата на жените. Приятел е с Елиза Ожешкова и Мария Конопницка. От 52-годишна възраст тя също е активен член на Полското културно дружество. През 1907 г. участва в организирането на първия Конгрес на полските жени.

Д-р Анна Томшевич-Добрска умира през 1918 г. от белодробна туберкулоза, от която се е заразила много по-рано. Знаейки нейните възгледи, приятелите й решили вместо да купуват венци и цветя, да похарчат парите за кампанията „Капка мляко”.

Редакционната колегия препоръчва:

1. Как шахът влияе на мозъка?
2. «Доктор Смърт» – лекар, станал сериен убиец. Полицията му приписва над 250 жертви
3. Проклятието на Тръмп и надеждата на Америка – Кой всъщност е д-р Антъни Фочи?