Продължаваме с кратък преразказ на д-р Уил Тътъл, Диетата за световен мир. Тази книга е обемист философски труд, който е поднесен в лесна и достъпна за сърцето и ума форма.
„Тъжната ирония е, че често надничаме в космоса, чудейки се дали все още има интелигентни същества, докато сме заобиколени от хиляди видове интелигентни същества, чиито способности все още не сме се научили да откриваме, ценим и уважаваме...“ – Ето основната идея на книгата.
Авторът направи аудиокнига от Диета за световен мир. И също така създаде диск с т.нар , където изложи основните идеи и тези. Можете да прочетете първата част от резюмето “The World Peace Diet” . Преди четири седмици публикувахме преразказ на глава от книга, наречена . Следващата публикувана от нас теза на Уил Тътъл звучеше така – . Наскоро говорихме за това как Те също обсъдиха това .
Време е да преразкажем още една глава:
Проблемите в нашия трудов живот идват от яденето на месо
Сега е моментът да видим как умът ни, оформен от диета с месо, влияе върху възгледите ни за работа. Много е интересно да се мисли за работата като феномен като цяло, защото в нашата култура хората не обичат да работят. Самата дума „работа“ обикновено е придружена от негативна емоционална конотация: „колко хубаво би било никога да не работя“ или „как ми се иска да работя по-малко!“
Ние живеем в пастирска култура, което означава, че първото дело на нашите предци е било пленяването и убиването на животни за по-нататъшната им консумация. И това не може да се нарече приятно нещо. В края на краищата всъщност ние сме същества с многостранни духовни нужди и постоянно желание да обичаме и да бъдем обичани. Естествено е в дълбините на душата си да осъждаме процеса на пленничество и убийство.
Пастирският манталитет със своята доминация и състезателен дух минава като невидима нишка през целия ни трудов живот. Всеки човек, който работи или някога е работил в голяма бюрократична служба, знае, че има определена йерархия, кариерна стълба, която работи на принципа на доминирането. Тази бюрокрация, ходенето по глави, постоянното чувство на унижение от това, че си принуден да се лъжеш пред по-високопоставените – всичко това превръща работата в тежко бреме и наказание. Но работата е добра, това е радостта от творчеството, проявата на любов към хората и помощта им.
Хората сами са си създали сянка. „Сянката“ е онези тъмни страни на нашата личност, които се страхуваме да признаем в себе си. Сянката е надвиснала не само над всеки конкретен човек, но и над културата като цяло. Ние отказваме да признаем, че нашата „сянка“ всъщност сме самите ние. Озоваваме се до нашите врагове, които смятаме, че правят ужасни неща. И дори за секунда не можем да си представим, че от гледна точка на същите животни ние самите сме врагове, вършещи ужасни неща спрямо тях.
Заради постоянните ни жестокости към животните, постоянно чувстваме, че ще бъдем третирани злобно. Затова трябва да се предпазим от възможни врагове: това води до изграждането на много скъп отбранителен комплекс от всяка страна. И без това: отбранително-промишлено-месния комплекс, който изяжда 80% от бюджета на всяка държава.
Така почти всичките си ресурси хората инвестират в смърт и убийства. С всяко ядене на животно нашата „сянка“ расте. Ние потискаме чувството на съжаление и състрадание, което е естествено за едно мислещо същество. Насилието, което живее в чинията ни, постоянно ни тласка към конфликт.
Манталитетът на месоядството е подобен на манталитета на безмилостната война. Това е манталитетът на безчувствеността.
Уил Тътъл си спомня, че е чувал за манталитета на безчувственост по време на войната във Виетнам и без съмнение е било същото и в други войни. Когато бомбардировачи се появяват в небето над селата и пускат бомбите си, те никога не виждат резултата от своите ужасни действия. Те не виждат ужаса по лицата на мъжете, жените и децата на това малко селце, не виждат последния им дъх… Не се засягат от жестокостта и страданието, които носят – защото не ги виждат. Затова не усещат нищо.
Подобна ситуация се случва ежедневно в магазините за хранителни стоки. Когато човек извади портфейл и плати покупките си – бекон, сирене и яйца – продавачът му се усмихва, слага всичко в найлонова торбичка и човекът напуска магазина без никакви чувства. Но в момента, в който човек купува тези продукти, той е същият пилот, който е летял да бомбардира далечно село. Някъде другаде в резултат на човешко действие животното ще бъде сграбчено за врата. Ножът ще пробие артерията, ще потече кръв. И всичко това, защото иска пуешко, пилешко, хамбургер – този човек е бил научен от родителите си, когато е бил много малък. Но сега той е възрастен и всичките му действия са само НЕГОВ избор. И неговата отговорност за последствията от този избор. Но хората просто не виждат от първа ръка последствията от своя избор.
Сега, ако това се случи точно пред очите на този, който купува сланина, сирене и яйца... Ако в негово присъствие продавачът грабне прасето и го заколи, човекът най-вероятно ще се ужаси и ще помисли добре, преди да купи нещо от животни следващия път продукти.
Само защоточе хората не виждат последствията от избора си – тъй като има огромна индустрия, която покрива всичко и осигурява всичко, нашето месоядство изглежда нормално. Хората не изпитват нито угризения, нито тъга, нито най-малко съжаление. Те не изпитват абсолютно нищо.
Но добре ли е да не изпитваш угризения, когато нараняваш и убиваш други? Повече от всичко друго се страхуваме и осъждаме убийците и маниаците, които убиват без никакви угризения. Затваряме ги в затворите и им желаем смъртна присъда. И в същото време ние самите извършваме убийства всеки ден – същества, които разбират и чувстват всичко. Те също като човек кървят, обичат и свободата и децата си. Ние обаче им отказваме уважение и доброта, експлоатирайки ги в името на собствените си апетити.
Следва продължение.