Съдържание
Алберт Айнщайн беше убеден пацифист. В търсене на отговор на въпроса дали е възможно да се сложи край на войните, той се обърна към това, което смята за главния експерт по човешката природа - Зигмунд Фройд. Започнала кореспонденция между двамата гении.
През 1931 г. Институтът за интелектуално сътрудничество, по предложение на Обществото на народите (прототипът на ООН), кани Алберт Айнщайн да обменя мнения за политиката и начините за постигане на всеобщ мир с всеки мислител по негов избор. Той избира Зигмунд Фройд, с когото за кратко се пресичат през 1927 г. Въпреки факта, че великият физик е скептичен към психоанализата, той се възхищава на работата на Фройд.
Айнщайн пише първото си писмо до психолог на 29 април 1931 г. Фройд приема поканата за дискусията, но предупреждава, че виждането му може да изглежда твърде песимистично. През годината мислителите си размениха няколко писма. По ирония на съдбата те са публикувани едва през 1933 г., след като Хитлер дойде на власт в Германия, което в крайна сметка прогонва Фройд и Айнщайн от страната.
Ето някои откъси, публикувани в книгата „Защо имаме нужда от война? Писмо от Алберт Айнщайн до Зигмунд Фройд през 1932 г. и отговор на него.
Айнщайн до Фройд
„Как човек позволява да бъде доведен до такъв див ентусиазъм, който го кара да жертва собствения си живот? Отговорът може да има само един: жаждата за омраза и разрушение е в самия човек. В мирно време този стремеж съществува в скрита форма и се проявява само при извънредни обстоятелства. Но се оказва относително лесно да се играе с него и да се надуе до силата на колективна психоза. Това, очевидно, е скритата същност на целия комплекс от разглеждани фактори, загадка, която може да разреши само експерт в областта на човешките инстинкти. (…)
Изумен си, че е толкова лесно да заразиш хората с военна треска и си мислиш, че трябва да има нещо истинско зад това.
Възможно ли е да се контролира умствената еволюция на човешката раса по такъв начин, че да се направи устойчив на психозите на жестокостта и разрушението? Тук нямам предвид само така наречените необразовани маси. Опитът показва, че по-често т. нар. интелигенция е склонна да възприема това пагубно колективно внушение, тъй като интелектуалецът няма пряк контакт с „грубата” реалност, а се сблъсква с нейната спиритуалистична, изкуствена форма на страниците на печата. (…)
Знам, че във вашите писания можем да намерим, изрично или намекнато, обяснения за всички прояви на този неотложен и вълнуващ проблем. Въпреки това, вие ще ни направите голяма услуга, ако представите проблема за световния мир в светлината на най-новите си изследвания и тогава, може би, светлината на истината ще освети пътя за нови и ползотворни начини на действие.
Фройд до Айнщайн
„Вие сте изумени, че хората толкова лесно се заразяват с военна треска и си мислите, че трябва да има нещо истинско зад това — инстинкт на омраза и унищожение, присъщи на самия човек, който е манипулиран от разпалители на война. Напълно съм съгласен с теб. Вярвам в съществуването на този инстинкт и съвсем наскоро с болка наблюдавах неистовите му прояви. (…)
Този инстинкт, без преувеличение, действа навсякъде, води до унищожение и се стреми да сведе живота до нивото на инертна материя. С цялата си сериозност, той заслужава името на инстинкта на смъртта, докато еротичните желания представляват борбата за живот.
Отивайки към външни цели, инстинктът на смъртта се проявява под формата на инстинкт за унищожение. Едно живо същество запазва живота си, като унищожава нечий друг. В някои прояви инстинктът за смърт действа в живите същества. Виждали сме много нормални и патологични прояви на такова преобразуване на разрушителни инстинкти.
Дори изпаднахме в такава заблуда, че започнахме да обясняваме произхода на нашата съвест с такова „обръщане” навътре на агресивни импулси. Както разбирате, ако този вътрешен процес започне да расте, това е наистина ужасно и следователно прехвърлянето на разрушителни импулси към външния свят трябва да донесе облекчение.
Така стигаме до биологично оправдание за всички подли, пагубни тенденции, с които водим безмилостна борба. Остава да се заключи, че те са дори повече в природата на нещата, отколкото в нашата борба с тях.
В онези щастливи кътчета на земята, където природата дарява в изобилие своите плодове на човека, животът на народите тече в блаженство.
Спекулативният анализ ни позволява да твърдим с увереност, че няма начин да се потиснат агресивните стремежи на човечеството. Казват, че в онези щастливи кътчета на земята, където природата дарява в изобилие своите плодове на човека, животът на хората тече в блаженство, без да познава принудата и агресията. Трудно ми е да повярвам (...)
Болшевиките също се стремят да сложат край на човешката агресивност, като гарантират задоволяването на материалните нужди и като предписват равенство между хората. Вярвам, че тези надежди са обречени на провал.
Между другото, болшевиките усилено подобряват оръжията си и омразата им към онези, които не са с тях, играе далеч не най-малко важна роля в тяхното единство. По този начин, както във вашето изложение на проблема, потискането на човешката агресивност не е на дневен ред; единственото, което можем да направим, е да се опитаме да изпуснем парата по различен начин, избягвайки военни сблъсъци.
Ако склонността към война е причинена от инстинкта за унищожение, тогава противоотровата за нея е Ерос. Всичко, което създава чувство за общност между хората, служи като лек срещу войните. Тази общност може да бъде от два вида. Първата е такава връзка като привличане към обекта на любовта. Психоаналитиците не се колебаят да го нарекат любов. Религията използва същия език: „Обичай ближния си като себе си“. Тази благочестива присъда е лесна за произнасяне, но трудна за изпълнение.
Втората възможност за постигане на обобщение е чрез идентификация. Всичко, което подчертава сходството на интересите на хората, дава възможност за проява на чувство за общност, идентичност, на която като цяло се основава цялото изграждане на човешкото общество.(…)
Войната отнема живот с надежда; тя унижава достойнството на човек, принуждавайки го да убива съседите си против волята си
Идеалното състояние за обществото очевидно е ситуацията, когато всеки човек подчинява инстинктите си на диктата на разума. Нищо друго не може да доведе до такъв пълен и толкова траен съюз между хората, дори и да създава пропуски в мрежата от взаимна общност от чувства. Но природата на нещата е такава, че не е нищо повече от утопия.
Други косвени методи за предотвратяване на войната, разбира се, са по-осъществими, но не могат да доведат до бързи резултати. Те са по-скоро като мелница, която мели толкова бавно, че хората предпочитат да умрат от глад, отколкото да чакат да се смила.” (…)
Всеки човек има способността да надмине себе си. Войната отнема живот с надежда; унижава достойнството на човек, принуждавайки го да убива ближните си против волята си. Тя унищожава материалното богатство, плодовете на човешкия труд и много други.
Освен това съвременните методи на водене на война оставят малко място за истински героизъм и могат да доведат до пълно унищожаване на едната или двете воюващи страни, като се има предвид високата сложност на съвременните методи за унищожаване. Това е толкова вярно, че не е нужно да се питаме защо воденето на война все още не е забранено с общо решение.