Ревността е като нож с две остриета, казва професорът по психология Клифърд Лазаръс. В малки количества това чувство защитава нашия съюз. Но щом му се позволи да цъфти, постепенно убива връзката. Как да се справим с прекомерната ревност?
Зад каквито и чувства да крием ревността, както и да я изразяваме, зад нея винаги стои страх от изчезването на любим човек, загуба на самочувствие и нарастваща самота.
„Трагичната ирония на ревността е, че с течение на времето тя подхранва фантазии, които често са отделени от реалността“, казва когнитивният терапевт Клифърд Лазаръс. — Ревнивецът говори за подозренията си на партньора си, той отрича всичко и опитите да се защити от обидни думи започват да се разглеждат от обвинителя като потвърждение на неговите предположения. Преминаването на събеседника в отбранителна позиция обаче е само естествен отговор на натиска и емоционалната атака на ревнив човек.
Ако подобни разговори се повтарят и „обвиняемият” партньор трябва отново и отново да съобщава къде е бил и кого е срещнал, това го опустошава и постепенно го отчуждава от партньора „обвинител”.
В крайна сметка рискуваме да загубим любим човек в никакъв случай поради романтичния му интерес към трета страна: той може просто да не издържи на атмосферата на постоянно недоверие, задължението да успокоява ревнивите и да се грижи за емоционалния си комфорт.
Противоотрова срещу ревността
Ако, когато ревнувате партньора си, започнете да си задавате въпроси, можете да бъдете по-градивни относно чувствата си.
Запитайте се: какво ме кара да ревнувам в момента? Какво наистина ме е страх да загубя? Какво се опитвам да запазя? Какво в една връзка ми пречи да се чувствам уверен?
Вслушвайки се в себе си, можете да чуете следното: „Не съм достатъчно добър (добър) за него“, „Ако този човек ме напусне, не мога да се справя“, „Няма да намеря никого и ще бъда оставен сам." Анализът на тези въпроси и отговори ще помогне да се намали нивото на възприеманата заплаха, като по този начин се разтварят чувството на ревност.
Често ревността се подхранва от подсъзнателните ни страхове, които нямат нищо общо с намеренията на партньора, така че следващият етап е критично отношение към това, което ни се струва доказателство за изневярата на любим човек. Способността да се прецени трезво какво се е превърнало в истинския тригер на тревожността е най-важната стъпка в решаването на проблема.
Изглежда, че любим човек е източникът на нашите чувства, но само ние самите сме отговорни за проявата на нашата ревност
Общувайте с партньора си с уважение и доверие. Нашите действия влияят на нашите мисли и чувства. Проявявайки недоверие към партньора, започваме да изпитваме все повече тревожност и ревност. Напротив, когато сме отворени към любим човек и се обръщаме към него с любов, се чувстваме по-добре.
Избягвайте местоимението «ти» и се опитайте да казвате «аз» възможно най-често. Вместо да кажете „Не трябваше да правите това“ или „Ти ме накара да се чувствам зле“, конструирайте фразата по различен начин: „Имах много трудно време, когато се случи.“
Вашата оценка на ситуацията може да бъде коренно различна от това как вашият партньор гледа на нея. Опитайте се да останете обективни, дори ако на моменти ви се прииска да го нахвърлите с обвинения. Изглежда, че любим човек е източникът на нашите чувства, но само ние самите сме отговорни за проявата на нашата ревност. Опитайте се да слушате повече, вместо да провокирате партньора си с безкрайни извинения.
Опитайте се да влезете в позицията на партньора и му съчувствайте. Той те обича, но става заложник на изострените ти чувства и вътрешни преживявания и не му е лесно да търпи разпитите ти отново и отново. В крайна сметка, ако партньорът осъзнае, че е безсилен да облекчи чувствата ви на ревност, той ще започне да си задава болезнени въпроси: накъде ще се обърне връзката ви и какво да правите по-нататък?
Ето как ревността, родена може би само от въображението, може да доведе до последствията, от които най-много се страхувахме.
За автора: Клифърд Лазаръс е професор по психология.