Терминът „стрес” е въведен в науката от американския психофизиолог Уолтър Кенън. Според неговото разбиране стресът е реакцията на тялото към ситуация, в която има борба за оцеляване. Задачата на тази реакция е да помогне на човек да поддържа баланс с външната среда. В тази интерпретация стресът е положителна реакция. Терминът стана световноизвестен от канадския патолог и ендокринолог Ханс Селие. Първоначално той го описва под името „общ адаптационен синдром“, чиято цел е да активира тялото да се изправи срещу заплахата за живота и здравето. И при този подход стресът също е положителна реакция.
В момента в класическата психология се разграничават два вида стрес: евстрес и дистрес. Eustress е реакцията на тялото, при която всички системи на тялото се активират за адаптиране и преодоляване на препятствия и заплахи. Дистресът вече е състояние, когато способността за адаптация отслабва или дори изчезва под натиска на претоварването. Той изтощава органите на тялото, отслабва имунната система, в резултат на което човек се разболява. По този начин само един вид е „лош“ стрес и той се развива само ако човекът не е успял да използва ресурсите на положителния стрес, за да преодолее трудностите.
За съжаление, липсата на просветеност на хората е боядисала понятието стрес изключително в негативни цветове. Освен това много от тези, които го описват по този начин, изхождат от доброто намерение да предупредят за опасностите от дистрес, но не говорят за еустрес. Например в Съединените щати беше проведено проучване, продължило осем години, в което участваха тридесет хиляди души. Всеки участник беше попитан: „Колко стрес трябваше да изтърпите миналата година?“ След това зададоха втория въпрос: „Вярвате ли, че стресът е вреден за вас?“ Всяка година се проверява смъртността сред участниците в изследването. Резултатите са следните: сред хората, които са преживели много стрес, смъртността се е увеличила с 43%, но само сред тези, които смятат, че това е опасно за здравето. И сред хората, които са преживели много стрес и в същото време не са вярвали в неговата опасност, смъртността не се е увеличила. Приблизително 182 души са починали, защото са смятали, че стресът ги убива. Изследователите заключават, че вярата на хората в смъртоносната опасност от стреса го е довела до 15-ата водеща причина за смърт в Съединените щати.
Всъщност това, което човек чувства по време на стрес, може да го изплаши: сърдечната честота, дишането се увеличава, зрителната острота се увеличава, слуха и обонянието се увеличават. Лекарите казват, че сърцебиенето и задухът, което показва пренапрежение, са вредни за здравето, но същите физиологични реакции се наблюдават при хората, например по време на оргазъм или голяма радост, но никой не смята оргазма за заплаха. Тялото реагира по същия начин, когато човек се държи смело и смело. Малко хора обясняват защо тялото се държи по този начин по време на стрес. Просто лепят етикет върху него, който казва: „Вреден и опасен“.
Всъщност учестеният пулс и дишането по време на стрес са необходими, за да се снабди тялото с достатъчно кислород, тъй като е необходимо да се ускорят реакциите на тялото, например да бяга по-бързо, да има по-голяма издръжливост – така тялото се опитва да ви спаси от смъртоносна заплаха. Със същата цел се засилва и възприятието на сетивните органи.
И ако човек третира стреса като заплаха, тогава с ускорен сърдечен ритъм съдовете се стесняват - същото състояние на сърцето и кръвоносните съдове се наблюдава при болка в сърцето, инфаркт и смъртна заплаха за живота. Ако го третираме като реакция, която помага да се справим с трудностите, тогава при бърз сърдечен ритъм съдовете остават в нормално състояние. Тялото се доверява на ума, а умът е този, който диктува на тялото как да реагира на стреса.
Стресът задейства отделянето на адреналин и окситоцин. Адреналинът ускорява сърдечния ритъм. А действието на окситоцина е по-интересно: кара те да бъдеш по-общителен. Наричат го още хормона на гушкането, защото се отделя, когато се гушкате. Окситоцинът ви насърчава да укрепвате връзките, прави ви съпричастни и подкрепяте близките си хора. Насърчава ни да търсим подкрепа, да споделяме опит и да помагаме на другите. Еволюцията е заложила в нас функцията да се тревожим за роднините. Спасяваме близки, за да спрем да се стресираме от загриженост за съдбата им. Освен това окситоцинът възстановява увредените сърдечни клетки. Еволюцията учи човек, че грижата за другите ви позволява да оцелеете по време на изпитания. Освен това, като се грижите за другите, вие се научавате да се грижите за себе си. Преодолявайки стресова ситуация или помагайки на любим човек да премине през нея, вие ставате многократно по-силни, по-смели, а сърцето ви – здраво.
Когато се борите със стреса, той е ваш враг. Но как се чувствате към него определя 80% от ефекта му върху тялото ви. Знайте, че мислите и действията могат да повлияят на това. Ако промените отношението си към положително, тогава тялото ви ще реагира по различен начин на стреса. С правилно отношение той ще стане ваш мощен съюзник.