Почувствах желание да бутна и цялото тяло на дъщеря ми излезе! Съпругът ми се престори, че не се паникьосва
На 32 родих третото си дете, стояща сама в кухнята си... Не беше планирано! Но това беше най-добрият момент в живота ми!
Раждането на третото ми дете беше страхотно приключение! По време на бременността си бях взела страхотни решения, като например да ходя редовно на уроци по раждане без болка, да поискам епидурална анестезия, накратко всичко, което не бях направила за секундата. И съжалявах, толкова тежко беше това раждане. С тези добри резолюции бях спокойна, дори 20-те км, които ме деляха от родилното, ми се струваха много. Но хей, за първите две бях пристигнал добре навреме и това ме успокои. Десет дни преди раждането приключих с подготовката на нещата за бебето, ведра. Бях изморен, вярно, но как да не бъда, когато бях почти на термин и трябваше да си гледам децата на 6 и 3 години. Нямах контракции, колкото и малки да са, това може да ме предупреди. Една вечер обаче се почувствах особено изтощен и си легнах рано. И тогава, около 1:30 сутринта, огромна болка ме събуди! Много мощна контракция, която сякаш никога не искаше да спре. Едва завършени, пристигнаха още две много силни контракции. Там разбрах, че ще раждам. Съпругът ми се събуди и ме попита какво става! Казах му да се обади на родителите ми да дойдат и да се погрижат за децата и най-вече да се обади на пожарната, защото можех да кажа, че бебето ни идва! Мислех си, че с помощта на пожарникарите ще имам време да стигна до родилното.
Странно, аз, който съм доста разтревожен, бях дзен! Чувствах, че имам какво да постигна и че трябва да запазя контрол. Станах от леглото, за да си взема чантата, готова да отида в родилното. Едва пристигнах в кухнята, нова контракция ми попречи да сложа единия крак пред другия. Стисках масата, без да знаех какво да правя. Природата реши за мен: изведнъж се почувствах целия мокър и разбрах, че губя вода! В следващия момент усетих как бебето ми се изплъзва от мен. Все още стоях и държах главата на бебето си. Тогава изпитах лудо желание да бутна: направих го и цялото тяло на малкото ми момиченце излезе! Прегърнах я и тя се разплака много бързо, което ме успокои! Съпругът ми, който се преструваше, че не изпада в паника, ми помогна да легна на плочките и ни зави с одеяло.
Сложих дъщеря си под тениската си, кожа до кожа, за да й е топло и да я усетя най-близо до сърцето си. Бях като в замаяност, еуфория, тъй като се чувствах толкова горда, че успях да родя по този необичаен начин, без да изпитвам ни най-малко опасения. Нямах представа колко време беше минало. Бях в своя балон… Всичко това обаче се случи много бързо: пожарникарите пристигнаха и бяха изумени да ме видят на земята с бебето ми. Изглежда, че се усмихвах през цялото време. Докторът беше с тях и ме наблюдаваше внимателно, особено за да види дали не губя кръв. Той прегледа дъщеря ми и преряза връвта. Тогава пожарникарите ме качиха в камиона си, бебето ми все още беше срещу мен. Сложиха ми IV и отидохме в родилното.
Когато пристигнах, ме настаниха в родилната стая, защото плацентата не беше изхвърлена. Свалиха ми чипа и там полудях и започнах да плача, докато досега бях невероятно спокоен. Бързо се успокоих, защото акушерките ме помолиха да натисна, за да извадя плацентата. По това време мъжът ми се върна с нашето бебе, което сложи на ръце. Като ни видя така, той започна да плаче, защото беше трогнат, но и защото всичко свърши добре! Той ме целуна и ме погледна, както никога досега: „Скъпа, ти си изключителна жена. Осъзнаваш ли подвига, който току-що постигна! Усетих, че се гордее с мен и това ми направи много добро. След обичайните изпити ни настаниха в стая, където най-накрая успяхме да останем тримата. Наистина не се чувствах уморена и съпругът ми беше очарован да ме види така, сякаш нищо необикновено не се е случило! По-късно почти целият персонал на клиниката дойде да съзерцава „феномена”, тоест мен, родилата, стоейки вкъщи след няколко минути!
Дори днес не разбирам съвсем какво ми се случи. Нищо не ме е предразполагало да родя толкова бързо, дори и за 3-то дете. Преди всичко открих в себе си непознати ресурси, които ме направиха по-силен, по-сигурен в себе си. И най-хубавото е, че погледът на съпруга ми към мен се промени. Той вече не ме смята за крехка малка жена, нарича ме „милата ми малка героиня“ и това ни сближи.