Джоди Етенберг, автор на The Travel Food Guide, говори за своето преживяване с випасана. Беше й трудно да си представи какво я очаква, а сега тя споделя своите впечатления и поуки в статията.
Записах се за курс по Випассана в момент на отчаяние. В продължение на една година бях измъчван от безсъние и без подходяща почивка започнаха пристъпи на паника. Освен това страдах от хронична болка поради инцидент в детството, който причини счупени ребра и нараняване на гърба.
Избрах курс, който взех в Нова Зеландия. Вече имах модерни уроци по медитация зад гърба си, но свързвах випасана с дисциплина и упорит труд. Страхът надделя над перспективата да бъда в кръг от хора с позитивно мислене.
Випасана е различна от традиционната медитация на пеене. Независимо дали седите неудобно, изпитвате болка, ръцете и краката ви са изтръпнали или мозъкът ви моли да бъде освободен, трябва да се съсредоточите върху физическите усещания. След 10 дни обучение започвате да спирате да реагирате на превратностите на живота.
Произлизащи от будизма, съвременните курсове са светски по природа. Когато приятелите ми ме попитаха защо искам да отида в изолация, казах, че искам да си разбия мозъка и да го сглобя отново. Пошегувах се, че моят „твърд диск“ трябва да бъде дефрагментиран.
На първия ден в 4 сутринта на вратата ми се звънна, напомняйки ми да се събудя, въпреки тъмнината. Усетих как в мен се натрупва гняв – това беше първата стъпка в развиването на спокойствие. Трябваше да стана от леглото и да се приготвя за медитация. Целта на първия ден беше да се съсредоточи върху дишането. Мозъкът трябваше само да осъзнава, че дишате. Беше ми трудно да се концентрирам поради постоянното парене в гърба.
Първия ден, уморен от болката и паниката, се възползвах от възможността да говоря с учителя. Гледайки ме спокойно, той попита колко време съм медитирал преди това. Бях толкова отчаян, че бях готов да се откажа от състезанието. Учителят обясни, че грешката ми е, че се съсредоточавам върху болката, поради което последната се увеличава.
От залата за медитация се изкачихме на яркото новозеландско слънце. Учителят ми предложи да използвам дървено L-образно устройство, за да поддържам гърба си по време на час. Той не каза нищо за това дали медитирах правилно, но посланието му беше ясно: борех се срещу себе си, а не срещу някой друг.
След първите три дни дихателна работа ни запознаха с випасана. Беше дадена инструкция да се осъзнават усещанията, дори болката. Ние сме обучили умовете да създават бариера срещу сляпа реакция. Най-простият пример е, че ако кракът ви е изтръпнал, мозъкът ви може да се тревожи дали можете да се изправите. По това време трябва да се концентрирате върху шията и да игнорирате крака, напомняйки си, че болката е преходна, както всичко останало.
На четвъртия ден дойдоха „часовете на силна решителност“. Три пъти на ден не ни позволяваха да мърдаме. Боли ли те кракът? Жалко. Сърби ли ви носът? Не можете да го докоснете. В продължение на един час седите и сканирате тялото си. Ако нещо ни боли някъде, просто не му обръщаме внимание. На този етап много участници напуснаха курса. Казах си, че са само 10 дни.
Когато вземете курс по Випассана, вие приемате петте условия: без убийство, без кражба, без лъжа, без секс, без интоксикации. Не пишете, не говорете, не правете зрителен контакт, не общувайте. Изследванията показват, че слепите или глухите имат повишени способности в други сетива. Когато мозъкът е лишен от един входящ източник, той се пренастройва, за да засили други сетива. Това явление се нарича „крос-модална невропластика“. По време на курса го усетих – не можех да говоря или пиша, а мозъкът ми работеше на пълни обороти.
През останалата част от седмицата, докато другите седяха на тревата и се наслаждаваха на слънцето между сесиите, аз останах в килията си. Беше забавно да гледам работата на мозъка. Чувал съм, че преждевременното безпокойство винаги е безполезно, защото това, от което се страхуваш, никога няма да се случи. Страхувах се от паяци...
На шестия ден вече бях уморена от болка, безсънни нощи и постоянни мисли. Други участници говориха за ярки спомени от детството или сексуални фантазии. Имах ужасно желание да тичам из залата за медитация и да крещя.
На осмия ден за първи път успях да прекарам „час силна решителност“, без да мръдна. Когато гонгът иззвъня, бях мокър от пот.
До края на курса студентите често забелязват, че по време на медитация усещат силен поток от енергия през тялото. Аз не бях такъв. Но най-важното се случи – успях да избягам от болезнените усещания.
Беше победа!
Поуки
Резултатът ми може да е малък, но важен. Отново започнах да спя. Веднага щом химикалът и хартията станаха достъпни за мен, записах заключенията, до които стигнах.
1. Нашата обща мания за намиране на щастие не е причина за медитация. Съвременната невронаука може да твърди друго, но не е нужно да медитирате, за да сте щастливи. Да останеш стабилен, когато животът се обърка, е най-добрият изход.
2. Много от сложностите на нашия живот идват от предположенията, които правим и как реагираме на тях. За 10 дни разбирате колко мозъкът изкривява реалността. Често това е гняв или страх и ние го пазим в съзнанието си. Смятаме, че чувствата са обективни, но те са оцветени от нашето знание и неудовлетвореност.
3. Трябва да работите върху себе си. Първите дни на випассана се унищожаваш и е много трудно. Но 10 дни дисциплинирана практика със сигурност ще донесе промяна.
4. Перфекционизмът може да бъде опасен. Няма съвършенство и няма обективна оценка на това какво се смята за „правилно“. Курсът ме накара да разбера, че ако имате ценностна система, която ви позволява да вземате честни решения, това вече е добре.
5. Да се научиш да спираш да реагираш е начин да се справиш с болката. За мен този урок беше особено важен. Без курса не бих стигнал до това заключение, защото съм твърде упорит. Сега разбирам, че като наблюдавах болката си, я засилих неимоверно. Понякога държим на това, от което се страхуваме и което мразим.