Хоуп Боханек е активист за правата на животните повече от 20 години и наскоро публикува The Last Betrayal: Will You Be Happy Eating Meat? Хоуп е отприщила организационния си талант като лидер на Кампанията за животните и курира годишната конференция за съзнателна храна в Бъркли и Vegfest. В момента работи върху втората си книга „Deceptions of Humanism“.
1. Как и кога започнахте дейността си като защитник на животните? Кой те вдъхнови?
От ранна детска възраст обичах и симпатизирах на животните. Из цялата ми стая имаше снимки на животни и мечтаех да работя с тях, когато порасна. Не знаех каква точно ще бъде дейността ми – може би в научни изследвания, но бунтарската ми тийнейджърска природа ме привлече към лидерството.
Първото ми вдъхновение дойде в началото на 90-те години с движението Грийнпийс. Бях поразен от дръзките им митинги, които видях по телевизията, и се включих доброволец в звеното на Източното крайбрежие. Знаейки тежкото положение на дърводобива на секвоя в Северна Калифорния, просто си събрах багажа и отидох там. Скоро вече седях на релсите, пречейки на транспортирането на дървен материал. След това построихме малки дървени платформи, за да живеем на 100 фута нагоре в дървета, които имаше опасност да бъдат отсечени. Прекарах там три месеца в хамак, опънат между четири дървета. Беше много опасно, един от приятелите ми катастрофира до смърт, падайки... Но аз бях малко над 20 и до такива смели хора се чувствах спокоен.
По време на престоя си в Earth First прочетох и научих за страданието на животните във фермите. По това време вече бях веган, но крави, кокошки, прасета, пуйки… ми викаха. Те ми се струваха най-невинните и беззащитни създания, с мъки и страдания повече от другите животни на земята. Преместих се на юг в Сонома (само на час северно от Сан Франциско) и започнах да блокирам тактиката, за която научих в Earth First. Събирайки малка група безстрашни вегани, ние блокирахме кланицата, прекъсвайки работата й за целия ден. Имаше арести и сметка за огромна сума, но това се оказа много по-ефективно от другите видове пропаганда, по-малко рисковано. Така разбрах, че веганството и борбата за правата на животните е смисълът на живота ми.
2. Разкажете ни за вашите настоящи и бъдещи проекти – презентации, книги, кампании и др.
Сега работя в Птицевъдния концерн (KDP) като ръководител проекти. За мен е чест да имам шеф като Карън Дейвис, основател и президент на KDP и истински герой на нашето движение. Научих много от нея. Нашите проекти се провеждат през цялата година, особено важно събитие стана Международният ден за защита на кокошките, както и презентации и конференции в цялата страна.
Аз също съм изпълнителен директор на веганската организация с нестопанска цел Compassionate Living. Ние спонсорираме Sonoma VegFest и показваме филми и друго видео съдържание в кампуси. Едно от основните направления на организацията е разкриването на т. нар. „хуманно етикетиране“. Много хора купуват животински продукти с етикети „свободно отглеждане“, „хуманно“, „органично“. Това е малък процент от пазара за тези продукти, но той расте бързо и нашата цел е да покажем на хората, че това е измама. В книгата си дадох доказателства, че независимо каква е фермата, животните в нея страдат. Жестокостта в животновъдството не може да бъде премахната!
3. Знаем, че сте участвали в организирането на VegFest в Калифорния. Вие също курирате годишната конференция за съзнателно хранене в Бъркли. Какви качества трябва да притежавате, за да организирате такива мащабни събития?
Следващата година ще видим шестата конференция за съзнателно хранене и третия годишен Sonoma VegFest. Също така помогнах за организирането на Световния ден на веганите в Бъркли. През годините съм развил умения за планиране на такива събития. Трябва да дадете на хората много информация и да осигурите вегетарианска храна, всичко това в един ден. Това е като часовников механизъм с много колела. Само педантичен организатор може да види цялата картина и в същото време в най-малките детайли. Крайните срокове са от решаващо значение – независимо дали имаме шест месеца, четири месеца или две седмици, все още сме изправени пред краен срок. Сега веган фестивали се провеждат в различни градове и ние ще се радваме да помогнем на всеки, който се заеме с тяхната организация.
4. Как виждате бъдещето, ще се развие ли вегетарианството, борбата за свобода на животните и други аспекти на социалната справедливост?
Гледам в бъдещето с оптимизъм. Хората обичат животните, впечатляват се от сладките им лица и по-голямата част от тях не искат да им причиняват страдание. Виждайки ранено животно отстрани на пътя, повечето ще намалят скоростта, дори и на риск, за да помогнат. В дълбините на душата на всеки човек, в най-добрата й дълбочина, живее състраданието. В исторически план селскостопанските животни са се превърнали в низша класа и човечеството се е убедило да ги яде. Но трябва да събудим състраданието и любовта, които живеят във всеки, тогава хората ще разберат, че отглеждането на животно за храна е убийство.
Това ще бъде бавен процес, тъй като дълбоко вкоренените вярвания и традиции затрудняват обръщането на ъгъла, но напредъкът от последните три десетилетия е вдъхновяващ. Окуражително е да се мисли, че сме постигнали значителен напредък в защитата на правата на жените, децата и малцинствата. Вярвам, че глобалното съзнание вече е готово да приеме идеята за ненасилие и състрадание и към нашите по-малки братя – първите стъпки вече са направени.
5. Можете ли най-накрая да дадете прощални думи и съвети на всички активисти за правата на животните?
Активизмът е като соевото мляко, не харесвайте един вид, опитайте друг, всеки има различен вкус. Ако не сте много добри в някаква дейност, сменете я с алтернативна. Можете да приложите своите знания и умения в различни области, свързани със защитата на животните, от писане на писма до счетоводство. Работата ви в тази област трябва да бъде стабилна и приятна. Животните очакват от вас да се отблагодарите във всяка област на дейност и като запомните това, вие ще станете по-добър и по-ефективен активист. Животните разчитат на вас и чакат точно толкова, колкото можем да им дадем, не повече.