Високосни години по списък през 21 век

Изглежда, че един допълнителен ден в годината би трябвало да е страхотна възможност да направите всичко, което нямате време да направите в редовните 365. Но не, нещо в общественото съзнание се е объркало: лошата слава на всяка година, която има нещастието да се счита за високосна година, винаги лети пред него.

Особено суеверните хора се подготвят предварително за поток от неприятности, така че, попаднали в него, да имат духовната сила да устоят на съдбата. Не само в поговорките на нашите баби, но и в публикации в мрежата можете да намерите много съвети как да се държите по-добре през високосна година, за да сведете до минимум негативните последици, които тя със сигурност ще има върху живота. Нека изброим високосните години според списъка през 21 век и също така да ви кажем откъде идва допълнителният ден и какъв е произходът на ирационалния страх от него.

Високосни години в 21 век

Защо годините се наричат ​​високосни?

За да разберете откъде идва допълнителното число в календара, струва си да разберете какво е слънчева (наричана още тропическа) година. Това е времето, необходимо на Земята да направи едно пълно завъртане около Слънцето. Този процес отнема около 365 дни 5 часа и 49 минути. И въпреки че няколко часа, както изглежда на пръв поглед, могат да бъдат пренебрегнати, те не го правят по една проста причина: за четири години такива допълнителни часове се събират почти цял ден. Ето защо добавяме един ден към календара – за да преодолеем разликата между календара и реалното време на земната революция, възникнала през последните няколко години.

Юлиански календар

Самата дума „скок“ е от латински произход. Може да се нарече свободна транскрипция на фразата „bis sextus“, която се превежда като „втората шеста“. В древен Рим, където календарът се появява благодарение на Юлий Цезар, някои дни от месеца са имали специални имена: първият ден от месеца - календа, петият или седмият - нона, тринадесетият или петнадесетият - ида. 24 февруари се смяташе за шестия ден преди мартенските календари. Допълнителен ден в годината, добавен за компенсиране на разликата между числата в календара и времето на движение на Земята, е поставен до него, наричайки го „bis sextus“ – втората шеста. По-късно датата леко се измести - годината в Древен Рим започва през март, съответно февруари е последният, дванадесетият месец. Така беше добавен още един ден в самия край на годината.

Грегориански календар

Календарът на Юлий Цезар, въпреки че е голямо постижение на човечеството, в основата си не е напълно точен и е воден неправилно през първите няколко години. През 45 пр.н.е. – първата високосна година в историята, астрономите изчислиха малко по-различно време на годишния оборот на Земята – 365 дни и 6 часа, тази стойност се различава с 11 минути от настоящата. Няколко минути разлика се добавят към цял ден за около 128 години.

Несъответствието между календарното и реалното време се забелязва през 16 век – пролетното равноденствие, от което зависи датата на католическия Великден в католицизма, идва десет дни по-рано от предвидения 21 март. Затова папа Григорий Осми реформира Юлианския календар, промяна на правилата за броене на високосни години:

• ако стойността на годината може да бъде разделена на 4 без остатък, това е високосна година;
• останалите години, чиито стойности се делят на 100 без остатък, са невисокосни години;
• останалите години, чиито стойности се делят на 400 без остатък, са високосни.

Постепенно целият свят преминава към григорианския календар, като един от последните го прави Нашата страна през 1918 г. Но и тази хронология е несъвършена, което означава, че един ден ще се появят нови календари, които ще донесат нови суеверия със себе си .

Кога е следващата високосна година

Такава година е на двора в момента, следващата ще дойде през 2024 г.

Изчисляването на „високосната година“ на годината е доста просто, дори не можете да прибягвате до календара. Сега живеем според григорианския календар, според който, всяка втора четна година е високосна.

Лесно е да изчислите наум: първата четна година след 2000 г. е 2002 г., втората четна година е 2004 г., високосна година; 2006 е обичайна, 2008 е високосна година; и така нататък. Нечетната година никога няма да бъде високосна.

Предишни високосни години: какво се случи значително

Страховете и страховете от високосна година не са подкрепени от нищо друго освен от паметта на поколенията. Суеверията са възникнали толкова отдавна, че не е възможно да се проследят корените им. Единственото нещо, което може да се каже със сигурност е, че славяните, келтите и римляните са били удивително единодушни в своите суеверия. Всяка нация чакаше улов от година с нетрадиционен брой дни.

В нашата страна по този повод имаше легенда за св. Касиян, който предал Господа и преминал на страната на злото. Божието наказание го застигнало бързо и било доста жестоко – три години Касян в Подземното царство бил бит с чук по главата, а на четвъртата го пуснали на Земята, където цяла година, огорчен, се гаврил с хората.

Нашите предци, които са били предпазливи от високосните години, най-вероятно са ги възприемали като някакъв провал в природата, отклонение от нормалното и обичайно състояние на нещата.

През цялата история високосните години са виждали много проблеми и бедствия. Ето някои от тях:

• 1204: Падането на Константинопол, разпадането на Византийската империя.
• 1232: Началото на испанската инквизиция.
• 1400: Бушува епидемия от черна чума, от която умира всеки трети жител на Европа.
• 1572: Настъпва Вартоломеевата нощ – клането на хугенотите във Франция.
• 1896: Японско рекордно цунами.
• 1908: падането на Тунгуския метеорит.
• 1912: Потъването на Титаник.
• 2020: Глобалната пандемия от коронавирус.

Не бива обаче да забравяме голямата сила на съвпаденията, както и факта, че се случиха такива катастрофи като началото на Втората световна война и Великата отечествена война, терористичната атака от 11 септември и експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил в невисокосни години. Затова е важно не колко дни се падат в годината, а как ги управляваме.