В програмирането списъците са може би също толкова полезна структура от данни, колкото и масивите. Какво представляват списъците, как се създават? Как се работи със списъци в Python? Ще научите за това от нашата статия.

Какво представляват списъците в Python?

Списъците могат частично да се идентифицират с масиви, но разликата и предимството на списъците (иначе се наричат ​​още списъци) е, че могат да комбинират различни типове данни. Това означава, че списъкът отваря повече възможности за съхраняване на произволна последователност от обекти. Променлива, наречена списък, съдържа препратка към структура в паметта, която съдържа препратки към алтернативни структури.

Списъкът в Python е подредена колекция от обекти от смесени типове, които могат да бъдат модифицирани и чиито обекти могат да се различават.

Какво означава? Нека да разгледаме определението в детайли.

Размерът на листинга може да се променя, намалява, добавят нови редове към него. Можете също така да промените цялата структура на списъка. Имайте предвид, че всеки път, когато се използва метод в списък, оригиналният списък се променя, а не копието.

За по-голяма яснота можете да мислите за списък в Python като списък с продукти, които трябва да бъдат закупени в магазин. Ако при съставянето на план за пазаруване всички необходими елементи са разположени един под друг и всеки от тях има собствен ред, тогава листингът в Python съдържа всички елементи, разделени със запетаи и в квадратни скоби, за да може Python да разбере, че тук е посочен списък. Елементите са оградени в кавички. Това е задължително условие, тъй като всеки елемент е отделен ред.

Начини за създаване на списък

Преминавайки към класическия пример, нека създадем списък, който ще използваме и променяме в бъдеще. Има няколко начина за генериране на обяви.

Едно от тях е приложението вграден списък с функции ( ). За да направите това, трябва да обработите всеки обект, който може да бъде повторен (низ, кортеж или съществуващ списък). В този случай низ.

Ето какво се получава накрая:

>>> list('list') ['c', 'n', 'i', 'c', 'o', 'to']

Вторият пример показва, че списъците могат да съдържат неограничен брой много различни обекти. Освен това списъкът може да остане празен.

>>> s = [] # Празен списък >>> l = ['s', 'p', ['isok'], 2] >>> s [] >>> l ['s', 'p' , ['isok'], 2]

Следващият, трети, начин за формиране на листинги е т.нар генератор на обяви.

Генераторът на списъци е синтактична конструкция за създаване на списъци. Подобно е на for цикъла.

>>> c = [c * 3 за c в 'списък'] >>> c ['lll', 'iii', 'sss', 'ttt']

Може да се използва и за създаване на по-обемни структури:

>>> c = [c * 3 за c в 'списък' ако c != 'i'] >>> c ['lll', 'sss', 'ttt'] >>> c = [c + d за c в 'списък' ако c != 'i' за d в ​​'спам' ако d != 'a'] >>> c ['ls', 'lp', 'lm', 'ss', 'sp' , 'sm', 'ts', 'tp', 'tm']

Въпреки това, този метод на генериране не винаги е ефективен при компилиране на множество списъци. Поради това е препоръчително да използвате for цикъл за генериране на списъци.

Ако трябва да се обърнете към някой елемент от списъка, тогава се използват индекси. Всеки елемент има свой собствен индекс.

Индексът е номерът на елемента в списъка.

Ако искате да попълните листинга с повтарящи се еднакви елементи, се използва символът *. Например, трябва да добавите три еднакви числа към списъка: [100] * 3.

Функции за изброяване

функции – това е може би основното предимство на Python пред другите езици за програмиране. Основните вградени функции могат да се прилагат към списъци.

Помислете за най-популярните от тях:

• списък (диапазон ( )) – ако задачата е да се създаде последователен списък, тогава се използва функцията range. Тази функция има следните форми:

1. диапазон (край). Използва се, когато е необходимо да се създаде листинг от нула до краен брой.
2. диапазон (начало, край). Посочват се както началните, така и крайните номера.
3. диапазон (начало, край, стъпка). Стъпковият параметър определя характеристиката за избор. Например, ако трябва да изберете всяко пето число от последователност от 1 до 21, тогава полученият списък ще изглежда така: [10,15, 20].

Функцията за диапазон може значително да намали количеството код.

• лен (списък) – позволява ви да разберете колко елемента има в списъка.
• сортиран (списък, [ключ]) – сортира обектите в списъка във възходящ ред.
• макс (списък) – връща най-големия елемент.
• мин (списък) – обратна функция – позволява ви да върнете елемента с минимална стойност.

Можете да използвате и други вградени функции:

• списък (кортеж) – Преобразува кортежен обект в списък.
• сума (списък) – сумира всички елементи в списъка, ако всички стойности са числа, важи както за цели числа, така и за десетични знаци. Тя обаче не винаги се справя правилно. Ако има нечислов елемент в списъка, функцията ще изведе грешка: „TypeError: неподдържан тип(ове) на операнд за +: 'int' и 'str'”.

Методи за изброяване

Нека се върнем към нашия списък с артикули за закупуване в магазина и да го наречем shoplist:

списък с магазини = []

След това разгледайте методите за изброяване:

• добавям (елемент) – с негова помощ можете да добавите елемент към списъка. В този случай новият елемент ще бъде в края.

Нека попълним новия ни списък с правилните продукти:

shoplist.append(хляб)

shoplist.append(мляко)

• списък.разшири(A) – добавя „списък към списък“. Тази функция спестява време, тъй като можете да добавяте няколко елемента едновременно. Да кажем, че вече имаме списък с плодове, трябва да ги добавим към основния списък.

shoplist.extend(плодове)

• вмъкване (индекс, елемент) – вмъква върху елемента с посочения индекс посочената стойност преди посочения индекс.
• lcount(артикул) – показва броя на повторенията на елемента.
• списък.Премахване(точка) е обратната функция списък.добавям (x). Може да се използва за премахване на всеки елемент. Ако избраният елемент не е в списъка, се съобщава за грешка.
• поп([индекс]) – премахва избрания елемент и го връща по същия начин. Ако елементът не е посочен, последният елемент се премахва от списъка.
• сортиране ([ключ]) – поставя елементите в списъка във възходящ ред, но можете също да посочите функция.
• индекс (елемент) – показва индекса на първия избран елемент.
• Можете да разширите списъка, т.е. да отразявате всички негови елементи, като използвате метода обратен (списък). Последният елемент става първи, предпоследният елемент става втори и т.н.
• С командата се създава копие на списъка копие (списък).
• дълбоко копие (списък) – дълбоко копиране.
• Премахнете всички елементи от списъка с помощта на метода празен списък).

Струва си да се отбележи, че методите за изброяване се различават от методите за низове по това, че те незабавно променят списъка, тоест няма нужда да връщате резултата от изпълнението.

>>> l = [1, 2, 3, 5, 7] >>> l.sort() >>> l [1, 2, 3, 5, 7] >>> l = l.sort() > >> print(l) Няма

Следва пример за работа със списъци:

>>> a = [66.25, 333, 333, 1, 1234.5] >>> print(a.count(333), a.count(66.25), a.count('x')) 2 1 0 >>> a.insert(2, -1) >>> a.append(333) >>> a [66.25, 333, -1, 333, 1, 1234.5, 333] >>> a.index(333) 1 >> > a.remove(333) >>> a [66.25, -1, 333, 1, 1234.5, 333] >>> a.reverse() >>> a [333, 1234.5, 1, 333, -1, 66.25 ] >>> a.sort() >>> a [-1, 1, 66.25, 333, 333, 1234.5]