Живот в мрежата: Интернет като спасение за хора със социална фобия

За опасностите и ползите от Интернет като цяло и социалните мрежи в частност са написани много статии и дори книги. Мнозина виждат прехода към „виртуалната страна“ като недвусмислено зло и заплаха за реалния живот и топлината на живото човешко общуване. Въпреки това за някои хора Интернет остава единственият начин да поддържат поне някои социални контакти.

Интернет отвори (и промени) комуникацията дори за най-срамежливите от нас. Някои психолози препоръчват онлайн запознанствата като най-безопасния и най-малко предизвикващ безпокойство начин за изграждане на социални връзки. И наистина, криейки се зад псевдоним, ние сякаш получаваме повече свобода, държим се по-спокойно, флиртуваме, опознаваме се и дори се кълнем със същите си виртуални събеседници.

Освен това, такъв безопасен начин за взаимодействие с другите често е единственият приемлив начин за хората със социална фобия. Социалното тревожно разстройство се изразява като постоянен страх от една или повече социални ситуации, в които човек е изложен на непознати или възможен контрол от други.

Професорът от Бостънския университет, психолог Стефан Г. Хофман пише: „Използването на Facebook (екстремистка организация, забранена в Русия) е мотивирано от две основни потребности: необходимостта от принадлежност и необходимостта от самопредставяне. Първият се дължи на демографски и културни фактори, докато невротизмът, нарцисизмът, срамежливостта, ниското самочувствие и самочувствието допринасят за необходимостта от себепредставяне.

Проблемът идва, когато спрем да живеем истински живот, защото прекарваме твърде много време в социалните медии.

Професор Хофман отговаря за лабораторията за изследване на психотерапията и емоциите. За него силата на интернет е и удобно средство за работа с пациенти със социална тревожност и други психични разстройства, повечето от които изобщо не се лекуват.

Интернет има редица предимства пред реалната комуникация. Основното е, че в онлайн диалог опонентът не вижда изражения на лицето, не може да оцени външния вид и тембъра на събеседника. И ако един уверен в себе си, отворен към диалог човек може да нарече това по-скоро недостатъци на интернет комуникацията, то за някой, който страда от социална фобия, това може да бъде спасение и да му позволи да установи контакт с другите.

Хофман обаче припомня и опасността от замяната на реалния живот с виртуален живот: „Социалните мрежи ни предоставят необходимите социални връзки, от които всички се нуждаем. Проблемът идва, когато спрем да живеем истински живот, защото прекарваме твърде много време в социалните медии."

Но наистина ли е сериозна опасност? Въпреки всички спестявания на ресурси (време, физическа сила), ние обикновено все още предпочитаме човешката комуникация: отиваме на гости, срещаме се в кафене и дори дистанционната работа, която набира популярност, определено не е подходяща за всеки.

„Ние сме еволюционно програмирани да бъдем с някого в реалния живот“, обяснява Хофман. — Миризмата на друг човек, зрителен контакт, изражение на лицето, жестове — това не се пресъздава във виртуалното пространство. Това ни позволява да разберем емоциите на другия и да почувстваме близост.”

Оставете коментар