Гласовете в главата, които хората с шизофрения чуват, често са повод за шеги, просто защото представянето на нещо подобно е наистина ужасяващо за много от нас. Много е важно обаче да се опитаме да преодолеем този страх и да разберем какво точно се случва в съзнанието на пациентите, за да направим още една крачка към дестигматизиране на това и много други психични разстройства.
Един от симптомите на шизофренията (и не само тя) са слуховите халюцинации, а техният спектър е доста широк. Някои пациенти чуват само отделни звуци: свистене, шепот, ръмжене. Други говорят за артикулирана реч и гласове, които се обръщат към тях с определени послания - включително заповеди от различни видове. Случва се да подтикват пациента към нещо - например да нареждат да навредят на себе си или на другите.
И има хиляди доказателства за такива гласове. Ето как популяризаторът на науката, биологът Александър Панчин, описва това явление в научно-популярната книга „Защита от тъмните изкуства“: „Пациентите с шизофрения често виждат, чуват и усещат неща, които ги няма. Например гласовете на предци, ангели или демони. Ето защо някои пациенти вярват, че са манипулирани от дявола или тайните служби.
Разбира се, за тези, които никога не са изпитвали нещо подобно, е трудно да повярват в този вид халюцинации, но проучвания с помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI) потвърждават, че много хора наистина чуват това, което другите не чуват. Какво се случва в мозъка им?
Оказва се, че по време на халюцинаторни епизоди при пациенти с шизофрения се активират същите области на мозъка като тези от нас, които чуват истински шум. Няколко проучвания с fMRI показват повишено активиране в областта на Брока, областта на мозъка, отговорна за производството на реч.
Защо частта от мозъка, която отговаря за възприемането на речта, се активира, сякаш човек наистина е чул нещо?
Дестигматизацията на психичните заболявания е сложен и изключително важен социален процес.
Според една теория такива халюцинации са свързани с дефицит в структурата на мозъка - например със слаба връзка между предния и темпоралния дял. „Определени групи неврони, отговорни за създаването и възприемането на речта, могат да започнат да функционират автономно, извън контрола или влиянието на други мозъчни системи“, пише психиатърът от Йейлския университет Ралф Хофман. „Сякаш струнната секция на оркестъра изведнъж реши да свири своя собствена музика, игнорирайки всички останали.“
Здравите хора, които никога не са изпитвали подобно нещо, често предпочитат да се шегуват с халюцинации и заблуди. Вероятно това е нашата защитна реакция: да си представим, че в главата изведнъж се появява чужд монолог, който не може да бъде прекъснат с усилие на волята, може да бъде наистина страшно.
Ето защо дестигматизацията на психичните заболявания е сложен и изключително важен социален процес. Сесили Макгау, астрофизик от САЩ, изнесе реч на конференцията на TED „Аз не съм чудовище“, разказвайки за болестта си и как живее човек с такава диагноза.
В света работата по дестигматизацията на психичните заболявания се извършва от много различни специалисти. В него участват не само политици, психиатри и социални служби. И така, Рафаел Д. де С. Силва, доцент по компютърни технологии в Университета на Южна Калифорния, и неговите колеги предложиха да се борят със стигматизацията на пациенти с шизофрения с помощта на… разширена реалност.
Здравите хора (експерименталната група включваха студенти по медицина) бяха помолени да преминат през сесия с разширена реалност. Показана им е аудиовизуална симулация на халюцинации при шизофрения. Когато разглеждат въпросниците за участници, изследователите регистрират значително намаляване на скептицизма и по-голяма съпричастност към историята на пациент с шизофрения, която им е разказана преди виртуалното преживяване.
Въпреки че природата на шизофренията не е напълно ясна, ясно е, че дестигматизацията на психиатричните пациенти е изключително важна социална задача. В крайна сметка, ако не се срамувате да се разболеете, тогава няма да се срамувате да се обърнете за помощ към лекарите.