„Малко ползи и много рискове!“

Херве Бербил, каква е вашата позиция по отношение на млякото?

За мен няма съставки в млякото, които да не можете да намерите другаде. Големият аргумент в полза на млякото е да се каже, че то е от съществено значение за костната тъкан и нейното поддържане. Остеопорозата обаче не е заболяване, свързано с дефицит на прием на калций, а с хронични провъзпалителни явления. А млякото е именно провъзпалителен продукт. Известно е също, че важните хранителни вещества за предотвратяване на това заболяване са магнезий, бор (и по -специално фруктоборат) и калий. Всички тези хранителни вещества са свързани с растителното царство.

Следователно според вас калцият не участва във феномена на остеопорозата?

Калцият очевидно е необходим, но не е основният минерал. Освен това съдържащото се в млякото не е интересно, тъй като съдържа и фосфорна киселина, която има подкисляващ ефект и която причинява загуби на калций. Когато тялото е кисело, то се бори с киселинността, като освобождава калциев карбонат, който поема от тъканта, и по този начин го отслабва. Напротив, калият ще се бори с това подкисляване на организма. Следователно калцият в млякото не работи. Не оспорвам, че тя се абсорбира много добре от организма, но това, което трябва да се погледне, е балансът. Това е като да имаш банкова сметка и само да гледаш вноските. Той също така разглежда разходите, в този случай изтича калцият!

Така че според вас представата за млякото като идеалната храна за костите е грешна?

Абсолютно. Всъщност предизвиквам млечната индустрия да ни покаже изследване, което доказва, че консумацията на млечни продукти предпазва от остеопороза. В страните, където се консумират най-много млечни продукти, тоест скандинавските страни и Австралия, разпространението на остеопорозата е по-високо. И това не се дължи на липсата на слънце (което позволява синтеза на витамин D), както се твърди от млечната индустрия, тъй като Австралия е слънчева страна. Млякото не само не осигурява очакваните ползи, но също така представлява рискове за здравето...

Какви са тези рискове?

В млякото две хранителни вещества са проблематични. Първо, това са мастните киселини Tranny. Когато говорим за мастни киселини Tranny, хората винаги мислят за хидрогенирани масла, които очевидно трябва да се избягват. Но млечните продукти, органични или не, също го съдържат. Водородът, открит в стомаха на кравата и който идва от преживяването, причинява хидрогениране на ненаситени мастни киселини, което генерира мастни киселини Tranny. Млечната индустрия финансира и публикува проучване, което казва, че тези мастни киселини не са толкова опасни за здравето. Това е мнение, което не споделям. Напротив, други проучвания показват, че те са тревожни: повишен риск от рак на гърдата, коронарна болест на сърцето, провъзпалителен ефект... Освен това, под натиска на млечната промишленост, алтернативни продукти като соята не могат да посочат липсата на мастни киселини върху етикети транс, но и холестерол в продукта.

Какъв е другият проблемен момент?

Вторият проблем са хормони като естрадиол и естроген. Нашето тяло го произвежда естествено (повече при жените) и затова ние сме постоянно изложени на риска от тяхното разпространение. За да се ограничи този естрогенен натиск и по -специално да се намали рискът от рак на гърдата, е важно да не се добавя естроген към нашата диета. Той обаче се среща много в млякото и червеното месо, а в по -малка степен в рибата и яйцата. Напротив, за да се намали този натиск, има две решения: физическата активност (затова младите жени, които спортуват на високо ниво, забавят пубертета) и консумацията на храни, богати на фитоестрогени, които противоречат на общоприетото схващане, не хормони, а флавоноиди, които действат като хормонални модулатори. Соевото мляко го съдържа по -специално.

Често подчертавате ползите от соевата напитка в сравнение с кравето мляко ...

Можем да говорим и за излишъка на метионин в млечните протеини. Те съдържат 30% повече от нашите физиологични нужди. Този излишък от метионин, който е сярна аминокиселина, обаче ще бъде елиминиран под формата на сярна киселина, която е много подкисляваща. Припомня се, че подкисляването на организма води до изтичане на калций. Това също е жива киселина, която в излишък увеличава лошия холестерол, риска от рак и която е предшественик на хомоцистеин. Обратно, соевите протеини осигуряват оптимално снабдяване с метионин според FAO (Организация на храните и земеделието на ООН, бележка на редактора). И тогава соевата напитка, за разлика от млякото, има много нисък инсулинемичен индекс. Освен това има истинско противоречие в здравните послания във Франция: трябва да ограничите мазните и захарните продукти, но да консумирате 3 млечни продукта на ден. Въпреки това, млечните продукти са много мазни (при това лошите мазнини) и много сладки (лактозата е захар).

Осъждате ли всяко мляко от животински произход?

За мен всъщност няма никакви разлики между различните млека. Виждам малка полза и виждам много рискове. Все още не сме обсъждали устойчивите органични замърсители (УОЗ), които се натрупват предимно в млечните продукти. Ако се откажете от спирането на млякото, ще намалите драстично нивото си на излагане на съединения като PCBs и диоксини. Освен това има много интересно проучване по този въпрос, където изследователите са избрали маслото като географски индикатор на замърсителите.

Върнете се на първата страница на голямото проучване за млякото

Нейните защитници

Жан-Мишел Лесерф

Ръководител на отдела по хранене в Института Пастьор де Лил

"Млякото не е лоша храна!"

Прочетете интервюто

Мари-Клод Бертиере

Директор на отдела CNIEL и диетолог

„Оставането без млечни продукти води до дефицит отвъд калция“

Прочетете интервюто

Неговите противници

Марион Каплан

Био-диетолог, специализиран в енергийната медицина

„Без мляко след 3 години“

Прочетете интервюто

Ерве Бербил

Инженер по селскостопанска храна и завършил етно-фармакология.

„Малко ползи и много рискове!“

Препрочетете интервюто