В доклада са взети предвид данни от 37 от най-големите източници на прясна вода на планетата за десетгодишен период (от 2003 до 2013 г.), получени с помощта на сателитната система GRACE (Gravity Recovery and Climate Experiment). Изводите, които учените направиха от това изследване, никак не са утешителни: оказа се, че 21 от 37 основни водоизточника са прекомерно експлоатирани, а 8 от тях са на ръба на пълното изчерпване.
Съвсем очевидно е, че използването на прясна вода на планетата е неразумно, варварско. Това потенциално заплашва да изчерпи не само 8-те най-проблемни източника, които вече са в критично състояние, но също така и тези 21, където балансът на използването на възстановяване вече е нарушен.
Един от най-големите въпроси, които проучването на НАСА не дава отговор, е точно колко прясна вода е останала в тези 37 най-важни извора, известни на човека? Системата GRACE може само да помогне да се предвиди възможността за възстановяване или изчерпване на някои водни ресурси, но не може да изчисли запасите „по литри“. Учените признаха, че все още не разполагат с надежден метод, който да позволи да се установят точните цифри за водните запаси. Въпреки това новият доклад все още е ценен – той показа, че всъщност се движим в погрешна посока, тоест в ресурсна задънена улица.
Къде отива водата?
Очевидно водата не „напуска“ сама. Всеки от тези 21 проблемни източника има своя уникална история на отпадъци. Най-често това е или добив, или селско стопанство, или просто изчерпване на ресурс от голяма популация от хора.
Домашни нужди
Приблизително 2 милиарда души по света получават вода изключително от подземни кладенци. Изчерпването на обичайния резервоар ще означава най-лошото за тях: нищо за пиене, нищо за готвене на храна, нищо за миене, нищо за пране на дрехи и т.н.
Сателитно проучване, проведено от НАСА, показа, че най-голямото изчерпване на водните ресурси често се случва там, където местното население ги консумира за битови нужди. Подземните водоизточници са единственият източник на вода за много селища в Индия, Пакистан, Арабския полуостров (там ситуацията с водата е най-лошата на планетата) и Северна Африка. В бъдеще населението на Земята, разбира се, ще продължи да се увеличава и поради тенденцията към урбанизация ситуацията със сигурност ще се влоши.
Индустриална употреба
Понякога индустрията е отговорна за варварското използване на водните ресурси. Например, Canning Basin в Австралия е третият най-експлоатиран воден ресурс на планетата. Регионът е дом на добив на злато и желязна руда, както и проучване и производство на природен газ.
Добивът на полезни изкопаеми, включително източници на гориво, зависи от използването на толкова огромни количества вода, че природата не е в състояние да ги възстанови естествено.
Освен това често минните обекти не са толкова богати на водни източници – и тук експлоатацията на водните ресурси е особено драматична. Например в САЩ 36% от нефтените и газовите кладенци се намират на места, където прясната вода е оскъдна. Когато минната индустрия се развива в такива региони, ситуацията често става критична.
селско стопанство
В световен мащаб именно добивът на вода за напояване на земеделските насаждения е най-големият източник на водни проблеми. Една от най-„горещите точки“ в този проблем е водоносният хоризонт в долината на Калифорния в Съединените щати, където селското стопанство е силно развито. Ситуацията е тежка и в региони, където селското стопанство е изцяло зависимо от подземни водоносни хоризонти за напояване, какъвто е случаят в Индия. Селското стопанство използва около 70% от цялата прясна вода, консумирана от хората. Приблизително 13 от тази сума отиват за отглеждане на фураж за добитък.
Промишлените животновъдни ферми са едни от основните потребители на вода по целия свят – водата е необходима не само за отглеждане на фураж, но и за поене на животни, миене на кошари и други нужди на фермата. Например в САЩ една модерна млечна ферма консумира средно 3.4 милиона галона (или 898282 1 литра) вода на ден за различни цели! Оказва се, че за производството на 475.5 литър мляко се излива толкова вода, колкото човек излива под душа месеци наред. Месната промишленост не е по-добра от млечната промишленост по отношение на консумацията на вода: ако изчислите, са необходими XNUMX литра вода, за да се произведе баничка за един бургер.
Според учените до 2050 г. населението на света ще нарасне до девет милиарда. Като се има предвид, че много от тези хора консумират месо и млечни продукти от добитък, е ясно, че натискът върху източниците на питейна вода ще стане още по-голям. Изчерпване на подводните източници, проблеми със селското стопанство и прекъсвания в производството на достатъчни количества храна за населението (т.е. глад), увеличаване на броя на хората, живеещи под прага на бедността... Всичко това са последствия от нерационалното използване на водните ресурси. .
Какво може да се направи?
Ясно е, че всеки отделен човек не може да започне „война“ срещу злонамерени потребители на вода, като се намеси в добива на злато или дори просто да изключи напоителната система на съседската морава! Но всеки може още днес да започне да бъде по-съзнателен относно консумацията на животворна влага. Ето няколко полезни съвета:
· Не купувайте бутилирана питейна вода. Много производители на питейна вода грешат, като я добиват в сухи райони и след това я продават на потребителите на завишени цени. Така с всяка бутилка балансът на водата на планетата се нарушава още повече.
- Обърнете внимание на консумацията на вода в дома си: например времето, което прекарвате под душа; спирайте крана, докато си миете зъбите; Не оставяйте водата да тече в мивката, докато търкате съдовете с препарат.
- Ограничете консумацията на месо и млечни продукти – както вече изчислихме по-горе, това ще намали изчерпването на водните ресурси. Производството на 1 литър соево мляко изисква само 13 пъти количеството вода, необходимо за производството на 1 литър краве мляко. Соевият бургер изисква 115 вода, за да направи бургер с кюфтета. Изборът е твой.