Митрула блатна (Mitrula paludosa)
- Отдел: Ascomycota (Ascomycetes)
- Подразделение: Pezizomycotina (Pezizomycotins)
- Клас: Леотиомицети (Leociomycetes)
- Подклас: Leotiomycetidae (Leocyomycetes)
- Разред: Helotiales (Helotiae)
- Семейство: Hemiphacidiaceae (Hemiphacidia)
- Род: Митрула (Митрула)
- Тип: Mitrula paludosa (Митрула блатна)
- Clavaria epiphylla;
- Helvella aurantiaca;
- Helvella dicksonii;
- Helvella bulliardii;
- Clavaria phalloides;
- Хаосът на билярда;
- Leotia epiphylla;
- Leotia dicksonii;
- Leotia ludwigii;
- Mitrula omphalostoma;
- норвежки Митрула;
- Mitrula phalloides.
Митруля блатна (Mitrula paludosa) е гъба, принадлежаща към рода Митрула и заемаща системното си място в поредния списък на семейство Гелоциеви.
Плодните тела на блатната митрула са яйцевидни или клубовидни, характеризиращи се с воднисто-месеста текстура. Гъбен диск с наситен оранжево-жълт цвят се издига на стъбло над субстрата. Височината на стъблото на гъбата варира от 2 до 4 (понякога до 8) cm. Самото стъбло е сиво-бяло или жълтеникаво на цвят, много крехко, почти право и може да се разширява надолу. Кух отвътре.
Спорите в тяхната маса са бели на цвят, всяка от тях е едноклетъчен вретеновиден елемент. Спорите са неоцветени, характеризират се с параметри 10-15*3.5-4 µm и имат гладки стени.
Блатната митрула (Mitrula paludosa) се среща от берачи на гъби най-често през пролетта и през първата половина на лятото. Расте върху игли и листа, малки парчета дървета, разположени на повърхността на водни тела. Може да расте и в речни водоеми, разположени в средата на гората, както и в блатисти райони.
Митрула блатна (Mitrula paludosa) е широко разпространена на територията на европейския континент, както и в източната част на Северна Америка. В световен мащаб обаче се смята за рядък вид гъби. Гъбата не е отровна, но не се яде поради ниската си хранителна стойност, малък размер и твърде тънка каша.
Mitrula paludosa е много лесно да се различи от другите сортове гъби по външен вид и консистенция. Освен това е трудно да се обърка този вид поради местообитанието му. Вярно е, че понякога този вид се бърка с други аскомицети, които предпочитат да живеят на влажни места: