Както в много древни цивилизации по света, оракулът все още е важна част от живота на тибетците. Хората в Тибет разчитат на оракули за много различни ситуации. Целта на оракулите не е само да предсказват бъдещето. Те са и защитници на обикновените хора, а някои от оракулите имат лечебна сила. Но преди всичко оракулите са призовани да защитават принципите на будизма и техните последователи.
Като цяло в тибетската традиция думата „оракул“ се използва за означаване на духа, който влиза в телата на медиумите. Тези медиуми живеят едновременно в света на реалността и в света на духовете и следователно могат да действат като мост, „физическа обвивка“ за идващия дух.
Преди много години по земите на Тибет са живели стотици оракули. В момента само малък брой оракули продължават работата си. Най-важният от всички оракули е Neichung, чрез който говори духът-пазител на Далай Лама XIV Дордже Дракден. Освен че защитава Далай Лама, Нейчун е и съветник на цялото тибетско правителство. Затова той дори заема една от държавните длъжности в йерархията на тибетското правителство, което обаче сега е в изгнание поради ситуацията с Китай.
Първото споменаване на Neichung може да се намери през 750 г. сл. н. е., въпреки че има версии, че е съществувало по-рано. Точно както търсенето на нов Далай Лама, търсенето на Neichung е много важен и сложен процес, защото всички тибетци трябва да бъдат убедени, че избраната среда ще може да приеме духа на Дордже Дракден. Поради тази причина се организират различни проверки за потвърждаване на избрания Neichung.
Методът за откриване на нов Neichung е различен всеки път. И така, в Тринадесетия оракул, Лобсенг Джигме, всичко започна със странна болест, която се прояви на 10-годишна възраст. Момчето започна да ходи в съня си и започна да получава припадъци, по време на които крещеше нещо и говореше трескаво. След това, когато навършил 14 години, по време на един от трансовете, той започнал да изпълнява танца Дордже Дракден. Тогава монасите от манастира Neichung решили да проведат тест. Те поставиха името на Лобсанг Джигме с имената на други кандидати в малък съд и го завъртяха, докато едно от имената не изпадна от съда. Всеки път това беше името на Лобсенг Джигме, което потвърждаваше евентуалната му избраност.
След намиране на подходящ кандидат обаче всеки път започват проверки. Те са стандартни и се състоят от три части:
· В първата задача, която се счита за най-лесна, медиумът е помолен да опише съдържанието на една от запечатаните кутии.
· Във втората задача бъдещият Оракул трябва да прави прогнози. Всяка прогноза се записва. Тази задача се счита за много трудна не само защото е необходимо да се види бъдещето, но и защото всички предсказания на Дордже Дракден винаги са поетични и много красиви. Те са много трудни за фалшифициране.
· В третата задача се проверява дишането на средата. Трябва да носи миризмата на нектар, която винаги придружава избраниците на Дордже Дракден. Този тест се счита за един от най-специфичните и ясни.
И накрая, последният знак, разкриващ, че Дордже Дракден наистина влиза в тялото на медиума, е лек отпечатък на специалния символ на Дордже Дракден, който се появява на главата на избрания в рамките на няколко минути след излизане от транса.
Що се отнася до ролята на Neichung, трудно е да се надцени. Така XNUMX-ият Далай Лама в автобиографията си Свобода в изгнание говори за Neichung по следния начин:
„От стотици години се е превърнало в традиция Далай Лама и тибетското правителство да идват в Нейчунг за съвет по време на новогодишните празненства. Освен това отивам при него, за да уточня някои специални въпроси. <...> Това може да звучи странно за западните читатели от XNUMX век. Дори някои „прогресивни“ тибетци не разбират защо продължавам да използвам този стар метод на просветление. Но го правя по простата причина, че когато задам въпрос на Оракула, неговите отговори винаги се оказват верни и след известно време го доказват.
По този начин оракулът Neichung е много важна част от будистката култура и тибетското разбиране за живота. Това е много древна традиция, която продължава и днес.