Поведението ни като възрастни е силно повлияно от детски травми и преживявания във взаимоотношенията в детството. Нищо не може ли да се промени? Оказва се, че всичко е много по-оптимистично.
Има красива формула, чийто автор е неизвестен: «Характерът е това, което е било в една връзка.» Едно от откритията на Зигмунд Фройд е, че ранните травми създават зони на напрежение в нашата психика, които по-късно определят пейзажа на съзнателния живот.
Това означава, че в зряла възраст се оказваме, че използваме механизъм, който е конфигуриран не от нас, а от други. Но не можете да пренапишете историята си, не можете да изберете други взаимоотношения за себе си.
Това означава ли, че всичко е предопределено и можем само да издържим, без да се опитваме да поправим нещо? Самият Фройд отговори на този въпрос, като въведе в психоанализата концепцията за принуда за повторение.
Накратко, същността му е следната: от една страна, сегашното ни поведение често изглежда като повторение на някои предишни движения (това е описание на невроза). От друга страна, това повторение възниква само за да можем да коригираме нещо в настоящето: тоест механизмът на промяната е вграден в самата структура на неврозата. И двамата зависим от миналото и имаме ресурс в настоящето, за да го коригираме.
Склонни сме да влизаме в повтарящи се ситуации, възстановявайки връзки, които не са приключили в миналото.
Темата за повторението често се появява в историите на клиентите: понякога като преживяване на отчаяние и безсилие, понякога като намерение да се освободи от отговорност за живота си. Но по-често опитът да се разбере дали е възможно да се отървем от бремето на миналото води до въпроса какво прави клиентът, за да влачи това бреме по-нататък, понякога дори увеличавайки неговата тежест.
„Лесно се опознавам“, казва 29-годишната Лариса по време на консултация, „Аз съм отворен човек. Но силните връзки не се получават: мъжете скоро изчезват без обяснение.
Какво се случва? Откриваме, че Лариса не е наясно с особеностите на поведението си – когато партньорът реагира на нейната откритост, тя е обзета от безпокойство, струва й се, че е уязвима. Тогава тя започва да се държи агресивно, защитавайки се от въображаема опасност и по този начин отблъсква нов познат. Тя не осъзнава, че атакува нещо, което е ценно за нея.
Собствената уязвимост ви позволява да откриете уязвимостта на друг, което означава, че можете да се придвижите малко по-далеч в близост
Склонни сме да влизаме в повтарящи се ситуации, възстановявайки връзки, които не са приключили в миналото. Зад поведението на Лариса се крие детска травма: нуждата от сигурна привързаност и невъзможността да я получим. Как може да се сложи край на тази ситуация в настоящето?
В хода на нашата работа Лариса започва да разбира, че едно и също събитие може да се изживее с различни чувства. По-рано й се струваше, че приближаването до друг непременно означава уязвимост, но сега тя открива в това възможността за по-голяма свобода в действията и усещанията.
Собствената уязвимост ви позволява да откриете уязвимостта на друг и тази взаимозависимост ви позволява да се придвижите малко по-далеч в интимността – партньорите, като ръцете в известната гравюра на Ешер, се рисуват един друг с внимание и благодарност за процеса. Нейният опит става различен, той вече не повтаря миналото.
За да се освободим от бремето на миналото, е необходимо да започнем отначало и да видим, че смисълът на случващото се не е в предметите и обстоятелствата, които ни заобикалят, а в самите нас. Психотерапията не променя календарното минало, а позволява то да бъде пренаписано на ниво смисли.