Флебия радиална (Phlebia radiata)

Систематика:
  • Раздел: Basidiomycota (Basidiomycetes)
  • Подразделение: Agaricomycotina (Agaricomycetes)
  • Клас: Агарикомицети (Agaricomycetes)
  • Подклас: Incertae sedis (с несигурно положение)
  • Ред: Polyporales (Polypore)
  • Семейство: мерипилови (Meripilaceae)
  • Тип: Флебия радиата (Phlebia radiala)
  • Трутовик радиален
  • Трутовик Радиал
  • Phlebia merismoides

Описание

Плодното тяло на Phlebia radiala е едногодишно, резупинирано, от кръгла до неправилна форма, понякога на дялове, до 3 сантиметра в диаметър. Съседните плодни тела често се сливат, покривайки големи площи. Повърхността е неравна, радиално набръчкана, донякъде напомняща на хризантема; в изсушено състояние това набръчкване е значително изгладено, в най-малките плодни тела е почти гладко, докато в центъра на плодното тяло остава изразена грудка. Меката и плътна текстура на плодните тела става твърда при изсушаване. Ръбът е назъбен, леко зад субстрата. Цветът варира според възрастта и местоположението. Младите плодни тела най-често са ярки, оранжево-червени, но могат да се срещнат и бледо оцветени екземпляри. Постепенно оранжевото (от ярко червено-оранжево до матово оранжево-жълто сиво-жълто) остава периферията, а централната част става матова, розово-кафява и постепенно потъмнява до тъмнокафяво и почти черно, започвайки от централната туберкула.

Екология и разпространение

Phlebia radialis е сапротроф. Той се установява върху мъртви стволове и клони на твърда дървесина, причинявайки бяло гниене. Видът е широко разпространен в горите на Северното полукълбо. Основният период на растеж е през есента. През зимата могат да се видят замръзнали, изсъхнали и избледнели плодни тела.

Годност за консумация

Няма информация.

В статията са използвани снимки на Мария и Александър.

Оставете коментар