Александър Минин, водещ изследовател в Института за глобален климат и екология на Росхидромет и Руската академия на науките, се опитва да обезвреди пъргавината, с която мнозина оценяват участието си в промяната на околната среда. „Претенциите на човека за опазване на природата могат да бъдат сравнени с призивите на бълхите да спасят слон“, правилно заключава той.
Фактическият провал на миналогодишния международен екологичен форум за изменението на климата в Копенхаген накара доктора по биология да се замисли за легитимността на лозунга „опазване на природата“.
Ето какво пише той:
В обществото според мен има два подхода по отношение на природата: първият е традиционното „опазване на природата“, решаването на индивидуалните екологични проблеми, когато се появят или открият; второто е запазването на човека като биологичен вид в природата на Земята. Очевидно стратегиите за развитие в тези области ще се различават.
През последните десетилетия преобладава първият път и Копенхаген 2009 се превърна в неговия логичен и важен крайъгълен камък. Изглежда, че това е задънена улица, макар и много привлекателна. Задънена улица поради няколко причини. Претенциите на човека за опазване на природата могат да бъдат сравнени с призивите на бълхите да спасят слон.
Биосферата на Земята е най-сложната система, чиито принципи и механизми на функциониране току-що започнахме да изучаваме. Той е изминал дълъг (няколко милиарда години) път на еволюция, устоял е на много планетарни катаклизми, придружени от почти пълна промяна в субектите на биологичния живот. Въпреки привидната, в астрономически мащаб, ефимерна природа (дебелината на този „филм на живота“ е няколко десетки километра), биосферата демонстрира невероятна стабилност и жизненост. Все още не са ясни границите и механизмите на неговата устойчивост.
Човекът е само част от тази удивителна система, възникнала по еволюционни стандарти преди няколко „минути“ (ние сме на около 1 милион години), но ние се позиционираме като глобална заплаха едва през последните няколко десетилетия – „секунди“. Системата (биосферата) на Земята ще се съхрани и просто ще се освободи от елементите, които нарушават нейния баланс, както се е случвало милиони пъти в историята на планетата. Как ще е при нас е технически въпрос.
Второ. Борбата за опазване на природата се води не с причина, а с последствия, чийто брой неизбежно расте всеки ден. Веднага щом спасихме бизона или сибирския жерав от изчезване, десетки и стотици видове животни, за чието съществуване дори не подозираме, са застрашени. Ще решим проблемите със затоплянето на климата - никой не може да гарантира, че след няколко години няма да се притесняваме от прогресивно охлаждане (още повече, че успоредно със затоплянето се развива съвсем реален процес на глобално затъмняване, което отслабва парниковия ефект ). И така нататък.
Основната причина за всички тези проблеми е известна – пазарният модел на икономиката. Още в началото на миналия век, сгушен на парче Европа, целият свят живееше на принципите на традиционната икономика. В наши дни този модел бързо и усърдно се внедрява по целия свят. Хиляди заводи, фабрики, багери, петролни, газови, дървени, въгледобивни и преработвателни комплекси по целия свят работят, за да отговорят на непрекъснато нарастващите нужди на гражданите.
Ако този самоедски процес не бъде спрян, тогава решаването на някои екологични проблеми, както и запазването на човека, се превръща в борба с вятърните мелници. Да спреш означава да ограничиш консумацията и то радикално. Готово ли е обществото (най-вече западното общество, тъй като засега именно тяхното потребление върти тази поглъщаща ресурси спирала) за такова ограничение и фактически отказ от принципите на пазарната икономика? При цялата очевидна загриженост на западните страни за екологичните проблеми и желанието им да ги решат, трудно е да се повярва в отхвърлянето на „основите на демокрацията“.
Може би половината от коренното население на Европа седи в различни комисии, комитети, работни групи за опазване, защита, контрол... и т.н. Екологичните организации организират акции, пишат апели, получават грантове. Тази ситуация устройва мнозина, включително обществеността и политиците (има къде да се покажат), бизнесмените (още един лост в конкурентната борба и все по-важен всеки ден). През последните няколко десетилетия станахме свидетели на появата на поредица от различни глобални „екологични заплахи“ („озонови дупки“, луда крава, свински и птичи грип и др.). Значителна част от тях бързо изчезнаха, но бяха отделени средства за тяхното проучване или борба с тях, и то значителни, и някой получи тези средства. Освен това научната страна на проблемите вероятно отнема не повече от няколко процента, останалото са пари и политика.
Връщайки се към климата, трябва да се отбележи, че никой от „противниците“ на затоплянето не се противопоставя на намаляването на емисиите на парникови газове. Но това не е проблем на природата, а наш. Очевидно е, че емисиите (всякакви) трябва да бъдат сведени до минимум, но защо да обвързваме тази тема с проблема с изменението на климата? Леко застудяване като тази зима (с огромни загуби за Европа!) може да изиграе негативна роля на този фон: „противниците“ на теорията за антропогенното затопляне на климата ще получат коз за премахване на всякакви ограничения върху емисиите изобщо: природата , казват те, се справя достатъчно добре.
Стратегията за запазване на човека като биологичен вид според мен е по-смислена, по-ясна от екологични и икономически позиции, отколкото борбата на много фронтове за опазване на природата. Ако има нужда от конвенция в областта на опазването на природата, то това е конвенция за опазване на човека като биологичен вид. Тя трябва да отразява (като се вземат предвид традициите, обичаите, бита и др.) основните изисквания към околната среда на човека, към дейността на човека; в националните законодателства тези изисквания следва да бъдат отразени и стриктно прилагани, адаптирани към техните условия.
Само чрез разбиране на нашето място в биосферата можем да се съхраним в природата и да минимизираме негативното си въздействие върху нея. По този начин, между другото, ще се реши и проблемът с опазването на природата, който е привлекателен за заинтересованата част от обществото.