Обичам тази мантра на древните скептици: за всеки аргумент умът може да предложи контрааргумент. Освен това позата на скептик е лесна за комбиниране с естетическо удоволствие. Фактът, че истината не може да бъде намерена, по никакъв начин не ни пречи да наблюдаваме нейните проявления...
Пред лицето на зашеметяващ пейзаж можем да се запитаме дали той сочи съществуването на Бог-Създател. Но нямаме ни най-малка нужда от отговор, за да продължим да се наслаждаваме на ярката светлина в облачното небе.
Любовта ми към скептицизма се засилва от депресиращата гледка на всички тези тъпи господа, привързани към вярванията си, като ревниви съпрузи, които превръщат агресивността в агресия от чувство на паника.. Покрива ги веднага щом на хоризонта се появи вяра, която не споделят. Тази агресия не показва ли наличието на неприятни съмнения, за които субектът не иска да мисли? Иначе защо да крещиш така? Обратно, да обичаш една мисъл вероятно означава в същото време да разбереш, че тя може да се съмнява.
Признайте валидността на съмненията и в самото сърце на това признание продължете да «вярвате», поддържайте себе си убеден, но в такава убеденост, че в това няма нищо болезнено; във вяра, която се разпознава като вяра и престава да се смесва със знанието.
Вярата в свободата на словото не ви пречи да се чудите дали всичко може да бъде изразено
Да вярваш в Бог означава в този случай да вярваш в Бог и в същото време да се съмняваш в него, а не в сестра Емануел1, нито абат Пиер2 не можеше да го опровергае. Да вярваш в такава безумна хипотеза като Бог, без да изпитваш и капчица съмнение: как можеш да видиш нещо друго освен лудост в това? Да вярваш в републиканското управление не означава да си сляп за ограниченията на този модел. Вярата в свободата на словото не ни пречи да се чудим дали всичко може да бъде изразено. Да вярваш в себе си не означава да оставиш настрана съмненията относно природата на това „аз“. Да поставим под съмнение нашите вярвания: ами ако това е най-голямата услуга, която можем да им направим? Поне това е вид застраховка, която няма да ви позволи да се плъзнете в идеологията.
Как да защитим републиканския модел в епоха, когато консерватизмът процъфтява? Не просто да противопоставите вашите републикански вярвания срещу консерватор (това би означавало да станете твърде много като него), но и да добавите още едно разграничение към това пряко противопоставяне: не просто „аз съм републиканец, а ти не“, а „съмнявам се кой съм съм, а ти си Не».
Знам, че мислиш, че съмнението ме отслабва. Понякога дори се страхувам, че си прав. Но аз не вярвам в това. Съмненията ми не намаляват убеждението ми: обогатяват го и го правят по-човечен. Те превръщат твърда идеология в идеал, който определя поведението. Съмненията не попречиха на сестра Емануел да се бори за бедните и да се бори в името на Бог. Нека също така да не забравяме, че Сократ беше изключителен борец; но се съмняваше във всичко и знаеше със сигурност само едно — че не знае нищо.
1 Сестра Емануел, в света Мадлен Сенкен (Мадлин Синкуин, 1908–2008) е белгийска монахиня, учителка и писателка. За французите — символ на борбата за подобряване на положението на хората в неравностойно положение.
2 Абат Пиер, в света Анри Антоан Груес (1912–2007) е известен френски католически свещеник, основал международната благотворителна организация Емаус.