До болка позната ситуация: съгласили сте се с детето, че ще направи нещо. Или, обратно, вече няма да прави. И тогава — нищо не е направено: играчките не са премахнати, уроците не са направени, не съм ходил до магазина... Разстройвате се, обиждате се, започвате да се кълнете: „Защо? Все пак се разбрахме? В крайна сметка ти обеща! Как мога да ти вярвам сега? Детето обещава, че няма да прави това отново, но следващия път всичко се повтаря.
Защо се случва това и може ли да се направи нещо по въпроса?
Всичко е просто. Детето вижда майка си, която иска обещание от него, и му е по-лесно да даде обещание, отколкото да си помисли „може ли наистина да направя всичко това, като се имат предвид другите ми дела и черти на характера ми“. Децата много лесно дават обещания, които са принципно неизпълними и които често започват с думите „Аз винаги…“ или „Никога няма да…“. Те не мислят за обещанието си, когато казват това, те решават проблема «Как да се измъкнем от родителския гняв» и «Как бързо да се измъкнем от този разговор». Винаги е много по-лесно да кажеш «ъ-ъъъ» и след това да не го правиш, ако «не се получи».
Това правят всички деца. Същото прави и вашето дете, защото вие 1) не сте го научили да мисли, когато обещава нещо и 2) не сте го научили да носи отговорност за думите си.
Всъщност не сте го научили на много други важни и не прости неща. Не сте го научили да иска помощ, когато има нужда от нея, за да свърши възложената му работа. Ако научите детето на всички тези неща за възрастни, тогава може би детето ще ви каже: „Мамо, мога да прибера нещата само ако ги прибера веднага. И след 5 минути ще го забравя и без теб няма да мога да се организирам!”. Или още по-просто: „Мамо, такава ситуация — обещах на момчетата, че днес ще отидем на кино заедно, но уроците ми все още не са готови. Следователно, ако започна да чистя сега, ще имам бедствие. Моля, дайте ми тази задача утре, повече няма да преговарям с никого!
Разбирате, че не всяко дете (и не всеки възрастен) има толкова развито предсказващо мислене и такава смелост в разговорите с родителите... Докато не научите детето да мисли така, мислете като възрастен, плюс докато се убеди, че това е така. е по-правилно и изгодно да живееш, той ще ти говори като дете, а ти ще го псуваш.
Откъде трябва да започне тази най-важна и интересна работа?
Предлагаме да започнете с навика да държите на думата си. По-точно от навика да мисля преди всичко „Ще успея ли да удържа на думата си”? За да направим това, ако помолим дете за нещо и то каже „Да, ще го направя!”, ние не се успокояваме, а обсъждаме: „Сигурни ли сте? защо си сигурен? — Ти си забравил! Имаш много други неща за вършене!” И освен това заедно с него мислим как да организираме времето му и какво може да се направи, за да не забрави наистина...
По същия начин, ако все пак обещанието не е изпълнено, тогава ние не се кълнем „Тук играчките не се премахват отново!“, но заедно с него организираме анализ на случилото се: „Как успяхте да не изпълните това, което ние планирано? Какво обещахте? Наистина ли обеща? Искахте ли да го направите? Нека помислим за това заедно!»
Само с ваша помощ и само постепенно детето ще започне да се учи да дава обещания по-съзнателно и по-често да се пита: „Мога ли да направя това?“ и „Как мога да постигна това?“. Постепенно детето ще разбере по-добре себе си, своите характеристики, ще може по-добре да предвиди какво може и с какво още не може да се справи. И просто е по-лесно да се разбере до какви последствия води едно или друго действие.
Способността да се държи дума на родителите и способността да се дават само онези обещания, които могат да бъдат спазени, е важна не само за намаляване на конфликтите в отношенията: това е най-важната стъпка към истинска зряла възраст, стъпка към способността на детето да се управлява и неговият живот.