Ритъмът на живот, работа, потокът от новини и информация, реклама, която ни насърчава да купуваме по-бързо. Всичко това не допринася за спокойствие и релакс. Но дори и в претъпкан вагон на метрото можете да намерите остров на спокойствие. Психотерапевтът и колумнистът на Psychologies Кристоф Андре обяснява как да направите това.
Психологии: Какво е спокойствие?
Кристоф Андре: Това е спокойно, всеобхватно щастие. Спокойствието е приятна емоция, макар и не толкова интензивна, колкото радостта. Потапя ни в състояние на вътрешен мир и хармония с външния свят. Изживяваме мир, но не се оттегляме в себе си. Усещаме доверие, връзка със света, съгласие с него. Чувстваме се, че принадлежим.
Как да постигнем спокойствие?
КА: Понякога се появява поради околната среда. Например, когато се изкачим на върха на планина и съзерцаваме пейзажа, или когато се любуваме на залеза... Понякога ситуацията е напълно неблагоприятна за това, но въпреки това постигаме това състояние, само „отвътре“: напр. в претъпкан вагон на метрото изведнъж сме обзети от спокойствие. Най-често това мимолетно чувство идва, когато животът малко разхлаби хватката си и ние самите приемаме ситуацията такава, каквато е. За да почувствате спокойствие, трябва да се отворите към настоящия момент. Трудно е, ако мислите ни се въртят в кръг, ако сме потънали в бизнес или разсеяни. Във всеки случай спокойствието, както всички положителни емоции, не може да се усеща през цялото време. Но и това не е целта. Искаме да бъдем спокойни по-често, да удължаваме това чувство и да му се наслаждаваме.
И за това ще трябва да отидем в скита, да станем отшелници, да скъсаме със света?
КА: Спокойствието предполага известна свобода от света. Ние спираме да се стремим към действие, притежание и контрол, но оставаме възприемчиви към това, което ни заобикаля. Не става въпрос за оттегляне в собствената си „кула“, а за свързване със света. Това е резултат от интензивно, неосъждащо присъствие в това, което е животът ни в този момент. По-лесно е да постигнем спокойствие, когато ни заобикаля красив свят, а не когато светът е враждебен към нас. И все пак моменти на спокойствие могат да се намерят в ежедневната суматоха. Тези, които си дават време да спрат и анализират случващото се с тях, да се вникнат в това, което преживяват, рано или късно ще постигнат спокойствие.
Спокойствието често се свързва с медитацията. Това ли е единственият начин?
КА: Има и молитва, размисъл за смисъла на живота, пълно осъзнаване. Понякога е достатъчно да се слеете със спокойна среда, да спрете, да спрете да гоните резултати, каквито и да са те, за да спрете желанията си. И, разбира се, медитирайте. Има два основни начина за медитация. Първият включва фокусиране, стесняване на вниманието. Трябва напълно да се концентрирате върху едно нещо: върху собственото си дишане, върху мантра, върху молитва, върху пламъка на свещ... И да премахнете от съзнанието всичко, което не принадлежи на обекта на медитация. Вторият начин е да отворите вниманието си, да се опитате да присъствате във всичко - в собственото си дишане, телесни усещания, звуци наоколо, във всички чувства и мисли. Това е пълно осъзнаване: вместо да стесня фокуса си, полагам усилия да отворя ума си за всичко, което е около мен във всеки един момент.
Проблемът със силните емоции е, че ние ставаме техни пленници, идентифицираме се с тях и те ни поглъщат.
Ами негативните емоции?
КА: Потискането на негативните емоции е необходимо условие за спокойствие. В „Света Анна“ показваме на пациентите как могат да успокоят чувствата си, като се фокусират върху настоящия момент. Приканваме ги също да променят отношението си към болезнените емоции, да не се опитват да ги контролират, а просто да ги приемат и по този начин да неутрализират тяхното въздействие. Често проблемът със силните емоции е, че ставаме техни пленници, идентифицираме се с тях и те ни поглъщат. Затова казваме на пациентите: „Позволете на емоциите ви да бъдат в ума ви, но не им позволявайте да заемат цялото ви умствено пространство. Отворете както ума, така и тялото към външния свят и влиянието на тези емоции ще се разтвори в най-отворения и просторен ум.
Има ли смисъл да се търси мир в съвременния свят с неговите постоянни кризи?
КА: Мисля, че ако не се погрижим за вътрешния си баланс, тогава не само ще страдаме повече, но и ще станем по-внушаеми, по-импулсивни. Докато, като се грижим за вътрешния си свят, ние ставаме по-цялостни, справедливи, уважаваме другите, слушаме ги. Ние сме по-спокойни и по-уверени. Ние сме по-свободни. Освен това спокойствието ни позволява да поддържаме вътрешна непривързаност, без значение какви битки трябва да водим. Всички велики лидери, като Нелсън Мандела, Ганди, Мартин Лутър Кинг, са се опитвали да надхвърлят своите непосредствени реакции; те видяха голямата картина, знаеха, че насилието поражда насилие, агресия, страдание. Спокойствието запазва способността ни да се възмущаваме и негодуваме, но по по-ефективен и подходящ начин.
Но дали е по-важно за щастието да се поддава, отколкото да се съпротивляваш и да действаш?
КА: Може да си помислите, че едното противоречи на другото! Мисля, че е като вдишване и издишване. Има моменти, в които е важно да се съпротивлявате, да действате, да се борите и други моменти, когато трябва да се отпуснете, да приемете ситуацията, просто наблюдавайте емоциите си. Това не означава отказване, отказване или подчинение. При приемането, ако се разбира правилно, има две фази: да приемеш реалността и да я наблюдаваш и след това да действаш, за да я промениш. Нашата задача е да „отговаряме” на случващото се в умовете и сърцата ни, а не да „реагираме” според емоциите. Въпреки че обществото ни призовава да реагираме, да вземем решение незабавно, подобно на продавачите, които викат: „Ако не купите това сега, този продукт ще изчезне тази вечер или утре!“ Нашият свят се опитва да ни хване, принуждавайки ни да мислим всеки път, че въпросът е спешен. Спокойствието е да се освободим от фалшивата спешност. Спокойствието не е бягство от реалността, а инструмент за мъдрост и осъзнаване.