„Тук ще има град-градина“: каква е ползата от „зелените“ градове и ще може ли човечеството да изостави мегаполисите

„Това, което е добро за планетата, е добро и за нас“, казват урбанисти. Според проучване на международната инженерна компания Arup зелените градове са по-безопасни, хората са по-здрави и общото им благосъстояние е по-високо.

17-годишно проучване от Университета на Ексетър в Обединеното кралство установи, че хората, които живеят в зелени предградия или зелени зони на градове, са по-малко склонни към психични заболявания и се чувстват по-удовлетворени от живота си. Същото заключение се потвърждава и от друго класическо проучване: пациентите, които са претърпели операция, се възстановяват по-бързо, ако прозорците на стаята им гледат към парка.

Психичното здраве и агресивните тенденции са тясно свързани, поради което е доказано, че зелените градове имат по-ниски нива на престъпност, насилие и автомобилни катастрофи. Това се обяснява с факта, че времето, прекарано в движение и общуване с природата, независимо дали става въпрос за разходка в парка или каране на колело след работа, помага на човек да се справи с негативните емоции и го прави по-малко конфликтен. 

В допълнение към общия психологически ефект върху здравето, зелените площи имат още едно интересно свойство: те стимулират човек да ходи повече, да прави сутрешен джогинг, да кара колело, а физическата активност от своя страна спомага за поддържането на физическото здраве на хората. В Копенхаген, например, чрез изграждане на велосипедни алеи в целия град и в резултат на това подобряване на нивото на здравеопазване на населението беше възможно да се намалят медицинските разходи с 12 милиона долара.

Развивайки тази логическа верига, можем да предположим, че производителността на труда на психически и физически здравото население е по-висока, което води до повишаване на нивото на благосъстоянието на хората. Доказано е например, че ако поставите растения в офис пространството, тогава производителността на служителите ще се увеличи с 15%. Това явление се обяснява с теорията за възстановяване на вниманието, представена през 90-те години на миналия век от американски учени Рейчъл и Стивън Каплан. Същността на теорията е, че общуването с природата помага за преодоляване на умствената умора, повишавайки нивото на концентрация и креативност. Експериментите показват, че едно пътуване до природата за няколко дни може да увеличи способността на човек да решава нестандартни задачи с 50%, а това е едно от най-търсените качества в съвременния свят.

Съвременните технологии ни позволяват да отидем по-далеч и да подобрим не само състоянието на човек и обществото като цяло, но и да направим градовете по-екологични. Въпросните иновации се отнасят предимно до намаляване на консумацията на енергия и вода, подобряване на енергийната ефективност, намаляване на въглеродните емисии и рециклирането на отпадъците.

По този начин сега активно се развиват „интелигентни мрежи“, които позволяват управление на производството и потреблението на електроенергия въз основа на текущите нужди, което повишава общата ефективност и предотвратява празната работа на генераторите. В допълнение, такива мрежи могат да бъдат свързани едновременно към постоянни (електропреносни мрежи) и временни (слънчеви панели, вятърни генератори) енергийни източници, което дава възможност за непрекъснат достъп до енергия, максимизирайки потенциала на възобновяемите ресурси.

Друга обнадеждаваща тенденция е увеличаването на броя на превозните средства, работещи с биогорива или електричество. Електрическите превозни средства на Tesla вече бързо завладяват пазара, така че е напълно възможно да се твърди, че след няколко десетилетия ще бъде възможно значително да се намалят емисиите на въглероден диоксид в атмосферата.

Друга иновация в областта на транспорта, която въпреки фантастичността си вече съществува, е системата за личен автоматичен транспорт. Малките електрически автомобили, движещи се по специално разпределени за тях писти, могат да транспортират група пътници от точка А до точка Б по всяко време без спиране. Системата е напълно автоматизирана, пътниците само посочват дестинацията на навигационната система – и се наслаждават на напълно екологично пътуване. Съгласно този принцип движението се организира на лондонското летище Хийтроу, в някои градове на Южна Корея и в Университета на Западна Вирджиния в САЩ.

Тези иновации изискват значителни инвестиции, но потенциалът им е огромен. Има и примери за по-бюджетни решения, които също намаляват тежестта на урбанизацията върху околната среда. Ето само няколко от тях:

— Град Лос Анджелис замени около 209 улични лампи с енергийно ефективни крушки, което доведе до 40% намаление на потреблението на енергия и 40 тона намаление на емисиите на въглероден диоксид. В резултат на това градът спестява 10 милиона долара годишно.

– В Париж само за два месеца от функционирането на системата за велосипеди под наем, чиито точки бяха разположени в целия град, около 100 души започнаха да пътуват повече от 300 километра дневно. Можете ли да си представите какъв силен ефект ще има това върху човешкото здраве и околната среда?

– Във Фрайбург, Германия, 25% от цялата енергия, консумирана от населението и предприятията на града, се генерира от разграждането на боклука и отпадъците. Градът се позиционира като „град на алтернативни източници на енергия“ и активно развива слънчевата енергия.

Всички тези примери са повече от вдъхновяващи. Те доказват, че човечеството разполага с необходимите интелектуални и технологични ресурси, за да минимизира отрицателното си въздействие върху природата и в същото време да подобри собственото си психическо и физическо здраве. Нещата са малки – преминете от думи към дела!

 

Оставете коментар