Мечта, която разрушава представите за смъртта, водеща отвъд границите на ежедневието... Юнгианският анализатор Станислав Раевски дешифрира картините, видени насън от един от читателите на „Психологии“.
Тълкуване
Такъв сън е невъзможно да се забрави. Бих искал да разбера каква тайна крие или по-скоро разкрива на съзнанието. За мен тук има две основни теми: границите между живота и смъртта и между „аз“ и другите. Обикновено ни се струва, че умът или душата ни са здраво привързани към нашето тяло, пол, време и място, в което живеем. И нашите мечти често са подобни на нашето ежедневие. Но има съвсем различни сънища, които прокарват границите на нашето съзнание и нашата представа за „аз“.
Действието се развива през XNUMX век, а вие сте млад мъж. Неволно възниква въпросът: „Може би видях миналия си живот и смърт?“ Много култури вярваха и продължават да вярват, че след смъртта душата ни придобива ново тяло. Според тях можем да си спомним ярки епизоди от живота си и най-вече смъртта. Нашият материалистичен ум е трудно да повярва в това. Но ако нещо не е доказано, това не означава, че не съществува. Идеята за прераждането прави живота ни по-смислен, а смъртта по-естествена.
Такъв сън унищожава всичките ни представи за себе си и света, кара ни да тръгнем по пътя на самореализацията.
Вашата мечта или вашето аз работи със страха от смъртта на няколко нива едновременно. На ниво съдържание: изживяване на смъртта в сън, на лично ниво чрез идентифициране с някой, който не се страхува от смъртта, и на мета ниво, "хвърляйки" ви идеята за прераждането. И все пак тази идея не трябва да се приема като основно обяснение за съня.
Често ние „затваряме“ съня, като получаваме или измисляме ясно обяснение. Много по-интересно е нашето развитие да остане отворено, отказвайки се от една единствена интерпретация. Такъв сън унищожава всичките ни представи за себе си и света, кара ни да тръгнем по пътя на самосъзнанието - така че нека остане загадка, която излиза извън границите на ежедневието. Това е и начин да победите страха от смъртта: да изследвате границите на собственото си „аз“.
Моето „аз“ моето тяло ли е? Това, което виждам, помня, това, което мисля, не е ли моето „аз“? Като изследваме внимателно и честно нашите граници, ще кажем, че няма независим „аз“. Не можем да се отделим не само от близките си, но и от далечни от нас хора, и то не само в настоящето, но и в миналото и в бъдещето. Не можем да се отделим от другите животни, нашата планета и Вселената. Както казват някои биолози, има само един организъм и той се нарича биосфера.
С нашата индивидуална смърт свършва само мечтата на този живот, ние се събуждаме, за да започнем скоро следващия. Само едно листо отлита от дървото на биосферата, но продължава да живее.