Днес само мързеливият не си прави татуировка, а мнозина не се спират на една рисунка. Какво е това - жажда за красота или пристрастяване? Влиянието на околната среда или почит към съвременната култура? Психологът споделя своите мисли.
Според психолога Кърби Фарел за пристрастяване може да се говори само когато човек изпитва силно, непреодолимо желание, което му пречи да води нормален живот. Татуировката е преди всичко изкуство. И всяко изкуство, от готварство до литературно творчество, прави живота ни по-красив и смислен.
Татуировките привличат вниманието на околните, което повишава самочувствието ни. Чувстваме се горди да споделим тази красота с тях. Но проблемът е, че всяко произведение на изкуството е несъвършено и чарът му не е безкраен.
Времето минава и татуировката става позната както за нас самите, така и за другите. Освен това модата се променя. Ако миналата година всички бяха убодени с йероглифи, днес, например, цветята могат да бъдат на мода.
Още по-тъжно е, ако татуировка с името на бивша половинка редовно ни напомня за раздяла. Случва се също така, че хората просто са отегчени от своите татуировки, които вече не отговарят на техните възгледи за живота.
По един или друг начин, в един момент татуировката престава да харесва
Става ни безразличен или предизвиква негативни емоции. Но ние си спомняме вълнението, което изпитахме, когато го направихме за първи път, и искаме да изпитаме тези емоции отново. Най-лесният начин да почувствате радост и да предизвикате възхищението на околните е да си направите нова татуировка. И след това още един — и така нататък, докато няма свободни места по тялото.
Такава зависимост, като правило, се среща при хора, които възприемат красотата като нещо осезаемо, а не като духовно преживяване. Те лесно стават зависими от мнението на другите, модата и други външни фактори.
Някои смятат, че в процеса на татуировка в тялото нивото на ендорфин и адреналин се повишава, което означава, че изборът им се влияе от неврофизиологията. Много обаче зависи от самия човек. Различните хора възприемат едни и същи събития по различен начин.
За някои хора посещението при зъболекар е нещо обичайно, а за други е трагедия.
Понякога хората си правят татуировки, за да изпитат болка. Страданието прави впечатленията им по-силни и по-смислени. Например мюсюлманите шиити или средновековните светци умишлено се заклеймяват, докато християните пеят мъките на разпятието.
Не е нужно да търсите далеч за примери и не забравяйте, че някои жени редовно правят кола маска зоната на бикини, защото смятат, че това повишава сексуалното удоволствие.
Може би смятате да си направите татуировка за доказателство за собствената ви смелост. Това преживяване е много ценно за вас, стига да помните болката, а другите обръщат внимание на татуировката.
Постепенно спомените стават по-малко ярки и значението на татуировката намалява.
Ежедневно се адаптираме към променящия се живот. А изкуството е един от инструментите за адаптация. Днес обаче изкуството е конкурентно. Има мода за рисуване, поезия и интериорен дизайн. И в преследване на модата получаваме клиширана красота и монотонно изкуство.
Марките ни манипулират чрез реклама. И малко хора могат да устоят на това, защото разбират, че истинската красота е дълбоко вътре. Живеем в свят на стереотипи, които телевизията и интернет ни налагат. Ние сме по-загрижени за броя на виртуалните приятели, отколкото за качеството на реалните взаимоотношения.
Правейки нови татуировки, ние се убеждаваме, че вече изглеждаме по-модерни или по-красиви. Но това е само повърхностна красота.