Психологическите проблеми не винаги се отразяват в нестандартно, девиантно поведение. Много често това е вътрешна борба на „нормално” изглеждащи хора, невидими за другите, „невидими за света сълзи”. Психологът Карън Ловингер за това защо никой няма право да отхвърля вашите психологически проблеми и трудностите, с които се сблъсквате.
В живота си съм срещал много статии за проблемите, с които се сблъскват хората с „невидима“ болест – такава, която другите смятат за „фалшива“, не заслужаваща внимание. Чета и за хора, чиито проблеми не се приемат сериозно от приятели, роднини и дори професионалисти, когато им разкриват най-съкровените си, скрити мисли.
Аз съм психолог и имам социално тревожно разстройство. Наскоро присъствах на голямо събитие, което събра специалисти по психично здраве: психолози, психиатри, изследователи и преподаватели. Един от лекторите говори за нов метод на терапия и по време на презентацията попита аудиторията как психичните заболявания се отразяват на личността.
Някой отговори, че такъв човек се сблъсква с проблеми в личния си живот. Друг предполагаше, че страдат психично болни хора. И накрая, един участник отбеляза, че такива пациенти не са в състояние да функционират нормално в обществото. И никой от публиката не му възрази. Вместо това всички кимнаха с глави в знак на съгласие.
Сърцето ми биеше бързо и бързо. Отчасти защото не познавах публиката, отчасти заради моето тревожно разстройство. И също защото се ядосах. Никой от събралите се професионалисти дори не се опита да оспори твърдението, че хората с психични проблеми не могат да функционират „нормално“ в обществото.
И това е основната причина проблемите на „високо функциониращите“ хора с психични проблеми често да не се приемат сериозно. Мога да агонизирам в себе си, но все пак изглеждам съвсем нормално и извършвам нормални дейности през целия ден. Не ми е трудно да отгатна какво точно очакват другите хора от мен, как трябва да се държа.
„Високофункционалните” хора не имитират нормалното поведение, защото искат да изневерят, искат да останат част от обществото.
Всички знаем как трябва да се държи емоционално стабилен, психически нормален човек, какъв трябва да бъде приемлив начин на живот. „Нормалният” човек се събужда всеки ден, подрежда се, прави необходимите неща, яде навреме и си ляга.
Да се каже, че не е лесно за хора, които изпитват психологически проблеми, означава да не кажеш нищо. Трудно е, но все пак е възможно. За околните нашата болест става невидима и те дори не подозират, че страдаме.
„Високофункционалните” хора имитират нормалното поведение не защото искат да измамят всички, а защото искат да останат част от обществото, да бъдат включени в него. Те също така правят това, за да се справят сами с болестта си. Те не искат другите да се грижат за тях.
Следователно високофункционалният човек се нуждае от доста смелост, за да поиска помощ или да разкаже на другите за своите проблеми. Тези хора работят ден след ден, за да създадат своя „нормален“ свят и перспективата да го загубят е ужасна за тях. И когато след като са събрали цялата си смелост и са се обърнали към професионалистите, са изправени пред отричане, неразбиране и липса на съпричастност, това може да бъде истински удар.
Социалното тревожно разстройство ми помага да разбера дълбоко тази ситуация. Моят дар, моето проклятие.
Мисленето, че хората с психични проблеми не могат да функционират „нормално“ в обществото, е чудовищна грешка.
Ако специалист не се отнася сериозно към проблемите ви, съветвам ви да се доверите повече на себе си, отколкото на чуждото мнение. Никой няма право да поставя под съмнение или да омаловажава вашето страдание. Ако професионалист отрича проблемите ви, той поставя под въпрос собствената си компетентност.
Продължавайте да търсите професионалист, който е готов да ви изслуша и да приеме чувствата ви сериозно. Знам колко е трудно, когато потърсиш помощ от психолог, но той не може да я окаже, защото не може да разбере проблемите ти.
Връщайки се към разказа за събитието, намерих сили да говоря, въпреки притеснението и страха да говоря пред непозната публика. Обясних, че е ужасна грешка да се смята, че хората с психични проблеми не могат да функционират нормално в обществото. Както и да се има предвид, че функционалността предполага липса на психологически проблеми.
Ораторът не намери какво да отговори на моя коментар. Той предпочете бързо да се съгласи с мен и продължи презентацията си.
За автора: Карън Ловингер е психолог и писател по психология.