Семейни затруднения, училищни проблеми или забавен растеж, причините за консултация с детски психолози са все по-многобройни и разнообразни. Но какво можем да очакваме от тези консултации и кога да ги въведем? Толкова много въпроси, които родителите могат да си зададат.

Безполезно и невъзможно да се изброят тук всички причини, които карат родителите да обмислят консултация за детето си. Общата идея е по-скоро да бъдете внимателни и да знаете как да забележите всеки симптом или необичайно и тревожно поведение на детето.

Първите признаци на страдание при деца и юноши могат да бъдат безобидни (нарушения на съня, раздразнителност и др.), но и много тревожни (хранителни разстройства, тъга, изолация и др.). Всъщност, когато детето срещне трудност, която не може да разреши само или с ваша помощ, вие трябва да сте бдителни.

За да ви помогнем да разберете какви може да са причините за консултация, ето най-често срещаните според възрастта:

• При деца под 3-годишна възраст най-често се касае за забавяне на развитието и нарушения на съня (кошмари, безсъние...);
• Когато започват училище, някои се затрудняват да се отделят от родителите си или им е много трудно да се концентрират и/или социализират. Могат да се появят и проблеми с чистотата;
• Тогава в CP и CE1 на преден план излизат определени проблеми, като затруднения в ученето, дислексия или хиперактивност. Някои деца също започват да соматизират (главоболие, болки в стомаха, екзема...), за да скрият по-дълбоко страдание;
• От влизането в колежа възникват други притеснения: подигравки и изолиране от други деца, трудности при вършенето на домашни, лоша адаптация към училище за „възрастни“, проблеми, свързани с юношеството (Анорексия, булимия, пристрастяване към вещества...) ;
• И накрая, пристигането в гимназията понякога причинява трудности при избора на ориентация, противопоставяне с родителите или притеснения, свързани със сексуалността.

За родителите е трудно да преценят дали детето им се нуждае или не от психологическа помощ. Ако имате някакви съмнения, не се колебайте да потърсите съвет от хората, които ежедневно заобикалят детето ви (гледачки, учители и др.).

Най-често родителите обмислят консултация с а психолог когато един или повече членове на семейството не могат да се справят със ситуацията. Етапът на първите симптоми отдавна е минал и страданието е добре установено. Поради това е доста трудно да се оцени, количествено и посъветва даден период за започване на консултации. При най-малкото съмнение е възможно да говорите с педиатъра или общопрактикуващия лекар, който проследява вашето дете, за да поискате мнение и евентуално съвет и контакти със специалист.

И преди всичко, следвайте инстинктите си! Първият психолог на вашето дете сте вие. При първите признаци на промяна в поведението е най-добре да общувате с него. Задавайте му въпроси за училищния му живот, как се чувства и как се чувства. Опитайте се да започнете диалог, за да му помогнете да се разтовари и да се довери. Това е първата реална стъпка, която да му позволи да се оправи.

И ако въпреки всичките ви усилия и всичките ви опити за комуникация ситуацията остане блокирана и поведението й е различно от това, с което сте свикнали, не се колебайте да се консултирате със специалист.

Преди първата му сесия ролята на родителите е да обяснят и уверят детето за напредъка на срещата. Кажете му, че ще срещне човек, който е свикнал да работи с деца и че ще трябва да рисува, да играе и да говори с този човек. Драматизирането на консултацията ще му позволи да го обмисли спокойно и да постави шансовете на своя страна за бърз резултат.

Продължителността на проследяването варира значително в зависимост от детето и проблема, който трябва да се лекува. За някои хора думата ще бъде освободена след сесия, докато други ще отнеме повече от година, за да се доверят. Но едно е сигурно, колкото повече терапията включва малко дете, толкова по-кратка е тя.

В същото време ролята на родителите е решаваща. Дори ако присъствието ви по време на срещите не е често, терапевтът ще трябва да може да разчита на вашата мотивация и да гарантира, че има вашето съгласие да се намесва в семейния ви живот, като разпитва детето и да може да ви даде някои конструктивни съвети.

За да бъде терапията успешна, цялото семейство трябва да се чувства ангажирано и мотивирано.