Съдържание
Някои хора изпитват истинска болка само при мисълта, че родината им никога няма да бъде оценена. Подобни нагласи са опасни. Така, например, негодуванието на избирателите към страната им ги накара да гласуват за Тръмп не по зов на душата, а в отмъщение. Това явление може да се нарече колективен нарцисизъм.
Картината във вестника е парадоксална: изобразява човешко око, от което тече сълза, превръщаща се в юмрук. Това, според американския психолог Агнешка Голек де Завала, е отлична илюстрация или метафора за състоянието на онези избиратели на Тръмп, които тя нарече „колективни нарцисисти“. Възмущението им доведе до отмъщение.
Когато Доналд Тръмп спечели президентските избори през 2016 г., психологът имаше предчувствие. Тя вярваше, че Тръмп има две предизборни обещания, на които да играе: „да направи Америка отново велика сила“ и „да постави нейните интереси на първо място“. Колко вярна е тази хипотеза?
През 2018 г. Агнешка Голек де Завала проведе проучване сред 1730 респонденти в САЩ, които гласуваха за Тръмп. Изследователят искал да разбере кои вярвания са изиграли основна роля в техния избор. Както се очакваше, характеристиките на избирателите като пол, цвят на кожата, отношение към расизма и социално-икономически статус бяха от решаващо значение. Но това не е всичко: мнозина бяха водени от негодувание. Гласоподавателите на Тръмп бяха наранени, че репутацията на САЩ като велика сила по света беше сериозно увредена.
Какво общо имат футболът и Брекзит?
Голек де Завала нарича хората, които придават такова значение на репутацията на страната си, колективни нарцисисти. Психологът открива колективен нарцисизъм не само сред привържениците на Тръмп, но и сред други респонденти в Полша, Мексико, Унгария и Обединеното кралство – например сред поддръжниците на Брекзит, които отхвърлиха Европейския съюз, защото „не признава специалната позиция на Обединеното кралство и има вреден ефект върху британската политика». Освен това те гледаха на мигрантите като на заплаха за целостта на страната.
Изследователят успя да открие колективен нарцисизъм дори сред футболни фенове и членове на религиозна общност, което означава, че очевидно става дума не само за нацията, но и за метода на идентификация с всяка група. Това явление отдавна е познато на социалните психолози.
Това, което е обидно за нарцисист, не е обидно за националист
Откритието на Голек де Завала, според нея, не е личностна черта, а по-скоро твърдо убеждение: колективните нарцисисти смятат своята група за нещо напълно изключително, което заслужава специално отношение и постоянна признателност. Неразривно свързана с това е втората част от вярванията: тяхната група се твърди, че е систематично подценявана, игнорирана и неоправдано критикувана от другите — независимо от това как всъщност изглежда страната или общността.
Всичко може да направи една страна, футболен отбор, религиозна общност специални за колективните нарцисисти: военна мощ, икономическа мощ, демокрация, религиозност, успех. От гледна точка на колективните нарцисисти е наложително тази изключителност да не бъде несправедливо критикувана, защото се възприема като лична обида – групата се разглежда като част от собствената идентичност.
За разлика от патриоти или националисти, такива хора страдат от дълготрайно негодувание към своята страна или група. Националистите и патриотите, които също смятат своята страна или група за най-добрата, не се обиждат, ако някой изрази неуважение към нея.
Според Голек де Завала колективните нарцисисти страдат от продължителна болка за страната: те не само реагират болезнено на критика или виждат невежество там, където го няма, но също така се опитват да игнорират действителните „грешки“ на своята страна или общността, към която те принадлежат.
Ахилесовата пета на обидения избирател
Чувството на негодувание води до неприятни последици: желанието да се защити и да отмъсти. Поради това колективните нарцисисти често подкрепят политици, които са готови да прибягнат до военни средства, за да защитят предполагаемо подценена страна и обещават да затруднят живота на предполагаемите противници в тяхната страна, като например мигрантите.
Освен това колективните нарцисисти имат много тясна представа за това кой се счита за „истински“ гражданин на страната. Парадоксално е, че много от тях изобщо не се чувстват лично свързани с общността, която идеализират. Изглежда, че принадлежността и идеализацията се изключват взаимно. Популистите в политиката могат много лесно да инициират и да се възползват от тези чувства на негодувание.
Изследователят подчертава важността хората да се чувстват комфортно в своите общности или екипи, да чувстват, че принадлежат към един и голям кръг от хора, както и да могат да направят нещо за другите членове на групата.
Ако разгледаме феномена на колективния нарцисизъм по-широко, можем да стигнем до извода, че навсякъде, където има група хора, обединени от едно пространство, опит или идея, всички нейни участници трябва да бъдат включени в общуването и общата кауза.