Живеем в златната ера на телевизионните сериали: те отдавна са престанали да се считат за нисък жанр, най-добрите режисьори от поколението работят върху тяхното създаване, а форматът ви позволява да разказвате истории в детайли и детайли, по някакъв начин това не се прави в киното. Ако обаче се увлечем твърде много с гледането, рискуваме да се откъснем от реалния свят с неговите проблеми и радости. Блогърката Елоиз Старк е сигурна, че тези, чието психическо състояние оставя много да се желае, са особено уязвими.
Страх ме е да остана сама със себе си. Вероятно за някой, който никога не е страдал от депресия, обсесивно-компулсивно разстройство или тревожност, е трудно да разбере това и да си представи какви неща може да изхвърли мозъкът. Един вътрешен глас ми нашепва: „Ти си безполезен. Вие правите всичко погрешно.» „Изгаси ли котлона? — пита той в най-неподходящия момент. — И ти си абсолютно сигурен в това? И така няколко часа подред в кръг.
Сериите ми помогнаха да заглуша този досаден глас от тийнейджърските ми години. Всъщност не ги гледах, а по-скоро ги използвах като фон, докато подготвях уроците си, или правех нещо, или пишех — с една дума, правех всичко, което трябваше да бъде момиче на моята възраст. Сега съм сигурен: това е една от причините да не забелязвам депресията си от години. Просто не чух собствените си негативни мисли. Още тогава усетих вътрешна празнота и нужда да я запълня с нещо. Само ако можех да помисля какво се случва...
Имаше и все още има дни, в които рисувах или правех нещо по 12 часа подред, преглъщайки епизод след епизод от сериала и за целия ден в главата ми не се появи нито една самостоятелна мисъл.
Телевизионните предавания са като всеки друг наркотик: докато ги използвате, мозъкът ви произвежда хормона на удоволствието допамин. „Тялото получава сигнала: „Това, което правиш, е правилно, продължавай в същия дух“, обяснява клиничният психолог Рене Кар. — Когато гледате любимото си шоу, мозъкът произвежда допамин нон-стоп и тялото изпитва висок, почти като прием на наркотици. Има някаква зависимост от сериала — всъщност, разбира се, от допамина. В мозъка се образуват същите невронни пътища, както при другите видове пристрастяване."
Създателите на сериала използват много психологически трикове. Особено трудно е хората с умствени увреждания да им се противопоставят.
Хората, чието психическо състояние не е напълно безопасно, се пристрастяват към телевизионните предавания по същия начин, по който се пристрастяват към наркотиците, алкохола или секса - с единствената разлика, че телевизионните предавания са много по-достъпни.
За да се придържаме дълго към екраните, създателите на сериала използват много психологически трикове. Особено трудно е за хората с умствени увреждания да им се противопоставят. Нека започнем с това как се заснемат и редактират тези предавания: една сцена след друга, камерата скача от герой на герой. Бързото редактиране прави картината по-интересна, почти невъзможно е да се откъснете от случващото се. Тази техника отдавна се използва в рекламата, за да привлече вниманието ни. Изглежда, че ако погледнем настрани, ще пропуснем нещо интересно или важно. Освен това, „нарязването“ не ни позволява да забележим как времето лети.
Друга „кука“, на която си падаме, е сюжетът. Сериалът завършва на най-интересното място и нямаме търпение да включим следващия, за да разберем какво се случва след това. Продуцентите знаят, че зрителят чака щастлив край, защото той се свързва с главния герой, което означава, че ако героят е в беда, зрителят ще трябва да разбере как ще се измъкне от това.
Гледането на телевизия и сериали ни помага да заглушим болката и да запълним вътрешната празнота. Оставаме с впечатлението, че сме живи. За тези, които страдат от депресия, това е особено важно. Но работата е там, че докато бягаме от истинските проблеми, те се натрупват и ситуацията се влошава.
„Нашият мозък кодира всяко преживяване: това, което наистина ни се е случило и това, което сме видели на екрана, прочетено в книга или си въобразено, като реално и го изпраща в прасенцето на спомените“, обяснява психиатърът Гаяни Де Силва. — При гледане на сериала в мозъка се активират същите зони, както при реални събития, които ни се случват. Когато се привържем към даден характер, техните проблеми стават наши, както и техните взаимоотношения. Но в действителност през цялото това време продължаваме да седим сами на дивана.
Попадаме в порочен кръг: телевизията провокира депресия, а депресията ни кара да гледаме телевизия.
Желанието да „пълзиш в черупката си“, да отмениш плановете си и да се отдръпнеш от света е един от първите тревожни звънци на предстоящата депресия. Днес, когато телевизионните предавания се превърнаха в социално приемлива форма на изолация, е особено лесно да ги пропуснете.
Докато приливът на допамина може да ви накара да се почувствате по-добре и да отклоните ума от проблемите си, в дългосрочен план, прекомерното гледане е лошо за мозъка ви. Попадаме в порочен кръг: телевизията провокира депресия, а депресията ни кара да гледаме телевизия. Изследователи от университета в Толедо откриха, че тези, които гледат телевизионни предавания, изпитват повече стрес, тревожност и депресия.
Това, което се случва с нас днес, е разбираемо: работата за носене (често нелюбима) оставя по-малко време за общуване с любимите хора и дейности на открито. Силите остават само за пасивен отдих (сериали). Разбира се, всеки от страдащите от депресия има своя собствена история и все пак е невъзможно да не се отбележи траекторията, по която се движи обществото. „Златната ера“ на малките мигащи екрани също е ера на влошаващо се психично здраве. Ако преминем от общото към конкретното, към конкретен човек, тогава безкрайното гледане на филми ни отчуждава от другите, пречи ни да се грижим за себе си и да правим това, което би ни помогнало да станем щастливи.
Понякога се чудя колко идеи би имала в главата ми, ако бях оставил ума си да се лута и да се отегчавам и да фантазирам. Може би ключът към изцелението беше вътре в мен през цялото това време, но никога не си позволявах да го използвам. В крайна сметка, когато се опитваме да „блокираме“ всичко лошо, което се случва в главата ни с помощта на телевизията, ние блокираме и доброто.
За автора: Елоиз Старк е журналист.