Бял трюфел (Choiromyces meandriformis)
- Отдел: Ascomycota (Ascomycetes)
- Подразделение: Pezizomycotina (Pezizomycotins)
- Клас: Пезизомицети (Pezizomycetes)
- Подклас: Pezizomycetidae (Pezizomycetes)
- Ред: Pezizales (Pezizales)
- Семейство: Tuberaceae (трюфел)
- Род: Choiromyces
- Тип: Choiromyces meandriformis (бял трюфел)
- Тринити трюфел
- Полски трюфел
- Тринити трюфел
- Полски трюфел
Трюфел бял (лат. Choiromyces venosusСъщо Choiromyces meandriformis) е вид гъба, включена в род Choiromyces от семейство Трюфелови (Tuberaceae).
Смята се за най-често срещания вид трюфел, растящ на територията на Федерацията, но няма същата стойност като истинските трюфели (Tuber).
Описание:
Плодното тяло 5-8 (15) cm в диаметър, с тегло 200-300 (500) g, грудково, кръгло сплескано с влакнеста, филцова повърхност с жълто-кафяв цвят
Месото е еластично, брашнесто, светло, жълтеникаво, като картофи, със забележими ивици и специфичен аромат.
Вкус: Гъба с нотки на дълбоко печени семена или орехи и силен характерен аромат.
Разпространение:
Белият трюфел се среща от края на юли до ноември (през топла есен), в иглолистни гори, сред млади борове и широколистни (в лешник, с бреза, трепетлика), на песъчлива и глинеста почва на дълбочина 8-10 см, понякога се появява на повърхността малък туберкул. Среща се много рядко и не всяка година. По литературни данни върховете на добива съвпадат с добива на манатарки.
Живее в рохкава, варовита, умерено влажна почва под слой от листа в широколистни и иглолистни гори. Среща се в брезови, трепетликови гори, под лешникови храсти в смесени гори на добре затоплени почви. Вирее на дълбочина 8-10 см, много рядко се появява на повърхността на почвата. Те го намират на хълмове почва без растителност, със силна миризма.
Сезон: от август до ноември.
Оценка:
Белият трюфел (Choiromyces meandriformis) според енциклопедиите се счита за рядка ядлива гъба (4 категории) със специфичен не гъбен, а повече месен вкус. Колкото по-късно се берат тези гъби, толкова по-вкусни са те.
Употребява се пресен и изсушен. Те са особено пикантни в сосове и подправки.
Този вид гъба започва да набира стойност у нас едва през последните 10-15 години.