Хората са яли месо от ледниковата епоха. Именно тогава, според антрополозите, човекът се е отказал от растителната диета и е започнал да яде месо. Този „обичай“ е оцелял и до днес – поради необходимост (например при ескимосите), навик или условия на живот. Но най-често причината е просто недоразумение. През последните петдесет години известни здравни специалисти, диетолози и биохимици откриха убедителни доказателства, че не е нужно да ядете месо, за да сте здрави, всъщност диета, която е приемлива за хищници, може да навреди на хората.
Уви, вегетарианството, основано само на философски позиции, рядко се превръща в начин на живот. Освен това е важно не само да се спазва вегетарианска диета, но и да се разберат големите ползи от вегетарианството за цялото човечество. Затова нека засега оставим настрана духовния аспект на вегетарианството – за това могат да се създадат многотомни трудове. Нека тук се спрем на чисто практически, така да се каже, „светски“ аргументи в полза на вегетарианството.
Нека първо обсъдим т.нар „митът за протеина“. Ето за какво става въпрос. Една от основните причини, поради които повечето хора избягват вегетарианството, е страхът от причиняване на протеинов дефицит в тялото. „Как можете да получите всички необходими качествени протеини от растителна диета без млечни продукти?“ питат такива хора.
Преди да отговорите на този въпрос, е полезно да си припомним какво всъщност представлява протеинът. През 1838 г. холандският химик Ян Мюлдшер получава вещество, съдържащо азот, въглерод, водород, кислород и в по-малки количества други химични елементи. Това съединение, което е в основата на целия живот на Земята, ученият нарече "първостепенно". Впоследствие се доказва истинската незаменимост на протеина: за оцеляването на всеки организъм трябва да се консумира определено количество от него. Както се оказа, причината за това са аминокиселините, „първоизточниците на живота“, от които се образуват протеините.
Общо са известни 22 аминокиселини, 8 от които се считат за незаменими (те не се произвеждат от тялото и трябва да се консумират с храната). Тези 8 аминокиселини са: лецин, изолецин, валин, лизин, трипофан, треонин, метионин, фенилаланин. Всички те трябва да бъдат включени в подходящи пропорции в една балансирана хранителна диета. До средата на 1950-те години на миналия век месото се смяташе за най-добрият източник на протеини, тъй като съдържа всичките 8 незаменими аминокиселини и то в точните пропорции. Днес обаче диетолозите са стигнали до извода, че растителните храни като източник на протеини са не само толкова добри, колкото месото, но дори го превъзхождат. Растенията съдържат и всичките 8 аминокиселини. Растенията имат способността да синтезират аминокиселини от въздуха, почвата и водата, но животните могат да получават протеини само чрез растенията: или като ги ядат, или като ядат животни, които са яли растения и са усвоили всичките им хранителни вещества. Следователно човек има избор: да си ги набави директно чрез растенията или по заобиколен път, с цената на високи икономически и ресурсни разходи – от животинско месо. По този начин месото не съдържа други аминокиселини, освен тези, които животните получават от растенията – а самите хора могат да ги получат от растенията.
Освен това растителните храни имат още едно важно предимство: заедно с аминокиселините получавате веществата, необходими за най-пълното усвояване на протеините: въглехидрати, витамини, микроелементи, хормони, хлорофил и др. През 1954 г. група учени от Харвардския университет проведе проучване и установи, че ако човек едновременно консумира зеленчуци, зърнени храни и млечни продукти, той покрива повече от дневния прием на протеини. Те заключиха, че е много трудно да се поддържа разнообразна вегетарианска диета, без да се надвиши тази цифра. Малко по-късно, през 1972 г., д-р Ф. Стиър провежда собствени проучвания за приема на протеини от вегетарианци. Резултатите бяха невероятни: повечето от участниците получиха повече от две норми протеин! Така „митът за протеините“ беше развенчан.
А сега нека се обърнем към следващия аспект на проблема, който обсъждаме, който може да бъде описан по следния начин: яденето на месо и световния глад. Помислете за следната цифра: 1 акър соеви зърна дава 1124 паунда ценен протеин; 1 акър ориз дава 938 паунда. За царевицата тази цифра е 1009. За пшеницата е 1043. Сега помислете за това: 1 акър боб: царевица, ориз или пшеница, използвани за угояване на бик, ще осигури само 125 паунда протеин! Това ни води до разочароващо заключение: парадоксално е, че гладът на нашата планета е свързан с яденето на месо. Експерти в областта на храненето, изследванията на околната среда и политици многократно са отбелязвали, че ако Съединените щати прехвърлят запасите от зърнени храни и соя, използвани за угояване на добитък, на бедните и гладуващите в други страни, проблемът с глада ще бъде решен. Диетологът от Харвард Джийн Майер изчислява, че 10% намаляване на производството на месо ще освободи достатъчно зърно, за да изхрани 60 милиона души.
По отношение на вода, земя и други ресурси, месото е най-скъпият продукт, който можете да си представите. Само около 10% от протеините и калориите се съдържат във фуража, който впоследствие се връща при нас под формата на месо. Освен това стотици хиляди декари обработваема земя се засяват всяка година за фураж. С акър фураж, който храни бик, ние междувременно получаваме само около 1 фунт протеин. Ако същата площ е засадена със соя, продукцията ще бъде 7 фунта протеин. Накратко, отглеждането на добитък за клане не е нищо друго освен загуба на ресурсите на нашата планета.
В допълнение към огромните площи обработваема земя, отглеждането на едър рогат добитък изисква 8 пъти повече вода за своите нужди, отколкото отглеждането на зеленчуци, отглеждането на соя или зърнени култури: животните трябва да пият, а фуражите се нуждаят от поене. Като цяло милиони хора все още са обречени на глад, докато шепа привилегировани хора се хранят с месни протеини, експлоатирайки безмилостно земя и водни ресурси. Но по ирония на съдбата именно месото се превръща във враг на техните организми.
Съвременната медицина потвърждава: Яденето на месо е изпълнено с много опасности. Ракът и сърдечно-съдовите заболявания се превръщат в епидемия в страни, където консумацията на месо на глава от населението е висока, докато там, където тя е ниска, такива заболявания са изключително редки. Роло Ръсел в книгата си „За причините за рака“ пише: „Открих, че от 25 държави, чиито жители се хранят предимно с месо, 19 имат много висок процент ракови заболявания и само една страна има относително нисък процент, при същото време От 35-те държави с ограничена или никаква консумация на месо, никоя няма висок процент на рак.
Журналът на Американската асоциация на лекарите от 1961 г. казва: „Преминаването към вегетарианска диета предотвратява развитието на сърдечно-съдови заболявания в 90-97% от случаите.“ Когато едно животно бъде заклано, неговите отпадъчни продукти спират да се отделят от кръвоносната му система и остават „консервирани“ в мъртвото тяло. По този начин месоядците абсорбират отровните вещества, които при живото животно напускат тялото с урината. Д-р Оуен С. Парет в книгата си „Защо не ям месо“ отбелязва, че при варенето на месото в състава на бульона се появяват вредни вещества, в резултат на което той е почти идентичен по химичен състав с урината. В индустриализираните страни с интензивен тип развитие на селското стопанство месото е „обогатено” с много вредни вещества: ДДТ, арсен /използва се като стимулатор на растежа/, натриев сулфат /използва се, за да придаде на месото „свеж”, кървавочервен оттенък/, DES, синтетичен хормон /известен канцероген/. Като цяло месните продукти съдържат много канцерогени и дори метастазогени. Например, само 2 килограма пържено месо съдържа толкова бензопирен, колкото 600 цигари! Чрез намаляване на приема на холестерол, ние едновременно намаляваме шансовете за натрупване на мазнини и следователно риска от смърт от инфаркт или апоплексия.
Такова явление като атеросклерозата е напълно абстрактно понятие за вегетарианец. Според Encyclopædia Britannica, „протеините, получени от ядки, зърнени храни и дори млечни продукти, се считат за относително чисти за разлика от тези, открити в говеждото месо – те съдържат около 68% от замърсената течна съставка.“ Тези „примеси“ имат пагубен ефект не само върху сърцето, но и върху тялото като цяло.
Човешкото тяло е най-сложната машина. И както при всеки автомобил, едно гориво му подхожда повече от друго. Проучванията показват, че месото е изключително неефективно гориво за тази машина и има висока цена. Например ескимосите, които ядат предимно риба и месо, остаряват много бързо. Средната им продължителност на живота едва надвишава 30 години. Киргизите по едно време също са яли предимно месо и също рядко са живели повече от 40 години. От друга страна, има племена като хунза, които живеят в Хималаите, или религиозни групи като адвентистите от седмия ден, чиято средна продължителност на живота варира между 80 и 100 години! Учените са убедени, че вегетарианството е причина за отличното им здраве. Индианците маи от Ютакан и йеменските племена от семитската група също се славят с отлично здраве – отново благодарение на вегетарианската диета.
И в заключение искам да подчертая още нещо. Когато яде месо, човек по правило го крие под кетчупи, сосове и сосове. Той го обработва и модифицира по много различни начини: пържени, варени, задушени и т.н. За какво е всичко това? Защо като хищниците не ядете сурово месо? Много диетолози, биолози и физиолози са доказали убедително, че хората не са месоядни по природа. Ето защо те толкова усърдно модифицират нехарактерната за тях храна.
Физиологично хората са много по-близки до тревопасните като маймуни, слонове и крави, отколкото до месоядни като кучета, тигри и леопарди. Да кажем, че хищниците никога не се потят; при тях топлообменът се осъществява чрез регулатори на дихателната честота и изпъкнал език. Вегетарианските животни пък имат за тази цел потни жлези, през които различни вредни вещества напускат тялото. Хищниците имат дълги и остри зъби, за да задържат и убиват плячка; Тревопасните имат къси зъби и нямат нокти. Слюнката на хищниците не съдържа амилаза и следователно е неспособна за предварително разграждане на нишестета. Жлезите на месоядните животни произвеждат големи количества солна киселина за смилане на костите. Челюстите на хищниците имат ограничена степен на подвижност само нагоре и надолу, докато при тревопасните се движат в хоризонтална равнина, за да дъвчат храната. Хищниците поглъщат течност, като например котка, тревопасните я изсмукват през зъбите си. Има много такива илюстрации и всяка от тях показва, че човешкото тяло съответства на вегетарианския модел. Чисто физиологически хората не са приспособени към месна диета.
Ето може би най-убедителните аргументи в полза на вегетарианството. Разбира се, всеки е свободен сам да реши какъв модел на хранене да следва. Но изборът, направен в полза на вегетарианството, несъмнено ще бъде много достоен избор!
Източник: http://www.veggy.ru/