Древната индийска наука за здравословен живот – Аюрведа – разглежда храненето като един от най-важните аспекти на нашия живот, който може да поддържа или нарушава баланса в тялото. В тази статия бихме искали да подчертаем позицията на Аюрведа по отношение на животинските продукти.
Древните източници често споменават определени видове месо, които могат да бъдат полезни при лечение на различни дисбаланси. Местообитанието, в което живее животното, както и природата на самото животно, са фактори, които определят качеството на плътта.
С други думи, елементите на природата, които преобладават в даден регион, преобладават и във всички форми на живот в този регион. Например животно, което живее във водни зони, ще произведе продукт, който е по-влажен и масивен от животно, което живее в сухи райони. Птичето месо обикновено е по-леко от месото от повърхностни животни. По този начин човек може да опита да яде по-тежко месо, за да утоли слабостта или изтощението.
Възниква въпросът: „Ако има баланс, консумацията на плът помага ли да се поддържа?“ Спомнете си, според Аюрведа храносмилането е процесът, който стои в основата на цялото човешко здраве. Тежките храни се смилат по-трудно от леките. Нашата задача е да установим процеса на храносмилане в тялото и да получим повече енергия от храната, отколкото е необходима за нейното усвояване. Тежестта на месото, като правило, заглушава процеса на асимилация и умствена дейност. Съвременната патофизиология има обяснение за това явление: при лошо храносмилане има тенденция за развитие и размножаване на анаеробни бактерии. Наличието на тези бактерии насърчава превръщането на животинските протеини във вредни вещества като фенол и „псевдомоноамини“ като октопамин.
Месото и яйцата също имат свойството да предразполагат към агресивно и злобно поведение (т.нар. раджастично поведение). Част от причината е наличието на арахидонова киселина (възпалително вещество), както и стероиди и други вещества, които са били инжектирани в говедата. Животните са крайната хранителна верига за много отрови от околната среда като пестициди, хербициди и т.н. Условията, при които животното е убито, го карат да отделя хормон на стреса, който засяга месоядния. Ние отразяваме качеството на храните, които ядем. Ние сме това, което ядем, буквално. Балансът в тялото означава равномерност и бдителност. Консумацията на месо не допринася за развитието на тези качества. Месото натоварва храносмилането със своята тежест, насърчава възпалителни промени, а също така пречи на излизането от тялото, което води до гниене на остатъците от храна.
Съвременните изследвания разкриват някои тревожни връзки: повишените нива на рак на стомаха са свързани с преобладаващата консумация на риба. Многобройни симптоми на склероза с животински мазнини в диетата. Има доказателства, че наличието на бутират е обратно пропорционално на случаите на рак на дебелото черво. Здравите бактерии в дебелото черво усвояват растителните фибри и ги превръщат в бутират (маслена киселина).
Така, ако човек не консумира зеленчуци, в тялото няма да се образува бутират и рискът от заболеваемост ще се увеличи. Проучване в Китай от Колин Кембъл документира тези рискове и ги свързва с животинските протеини. Като предоставяме тази информация, ние не се опитваме да изплашим хората да ядат месо. По-скоро искаме да предадем идеята, че здравето е пряко свързано с храната, която ядем. Храносмилането произвежда повече полезна за живота енергия от растителните храни – тогава се чувстваме изпълнени с живот. В края на краищата, от гледна точка на Аюрведа, способността да се поддържа баланс в тялото на здравословно ниво зависи от състоянието на дошите (вата, питта, капха).
: